Читать «Ползата от съмнението» онлайн

Джек Лондон

Ползата от съмнението

Стиснал под мишница последния брой от едно списание, Картър Уотсън бавно крачеше и се оглеждаше наоколо. Двадесет години бяха изтекли, откакто не бе минавал по същата тази улица и промените бяха големи и изумителни. Като момче обичаше да броди из улиците му, а тогава в този тристахиляден западен град живееха само тридесет хиляди души. В онези дни улицата на която се намира сега, беше тиха, застроена с жилища, в почтен квартал на работническата класа. Тази привечер Уотсън откри, че тя вече е погълната от ширнал се, изпълнен с поквара район на увеселителни заведения. Безброй китайски и японски дюкянчета и вертепи се редуваха най-безразборно с долнопробни свърталища и кръчми за бели. Тази тиха уличка от неговата младост се беше превърнала в най-порочна част на града.

Уотсън погледна часовника си. Беше пет и половина. Час на затишие за такъв квартал — той добре го знаеше, но все пак беше любопитен да види. През двадесетте години скитане и изучаване на социалните условия по света беше развил в себе си спомена за родния град като приветливо и благонравие селище. Метаморфозата, която виждаше сега пред очите си, беше смайваща. Непременно трябваше да продължи разходката си и да види позора, до който бе стигнал.

И друго нещо: Картър Уотсън притежаваше изострено социално и гражданско чувство. Богат и независим, не му се беше искало да пропилява силите си за елегантни чайове и превзети обеди във висшето обществоy, а пък артистки, коне за надбягване и други подобни развлечения не го вълнуваха. Беше малко нещо побъркан на морална тема и беше доста известен реформатор, при все че направеното от него бе главно от рода на дописки в дебели списания и тримесечни сборници и излезли под негово име блестящо, умно написани книги за работническата класа и обитателите на бедняшките квартали. Сред двадесет и седемте негови труда се срещаха заглавия като

„Ако Христос дойдеше в Нови Орлеан“, „Преработилият работник“, „Жилищната реформа в Берлин“, „Провинциалните бордеи на Англия“, „Хората от работническите квартали на Ню Йорк“, „Реформа или революция“, „Университетското градче — разсадник на радикализъм“ и „Пещерният човек на цивилизацията“.

Но у Картър Уотсън нямаше нищо патологично и невъздържано. Не губеше ума и дума пред ужасите, с които се сблъскваше, проучваше и на които даваше гласност. Човек не можеше да го обвини във вятърничав ентусиазъм. Спасяваха го чувството за хумор, широкият му опит и консервативният му философски мироглед.,Не можеше да търпи светкавично възникващите теории за реформи. Според него животът на човешкото общество щял да се подобри само чрез болезнено бавните и мъчително болезнените процеси на еволюцията. Нямало преки пътища, нямало внезапни прераждания. Напредъкът на човечеството трябвало да се постигне със страдания и мъки, също както се е постигал всеки напредък в миналото.

Но тази лятна привечер Картър Уотсън беше любопитен. Както вървеше, той се позапря пред претенциозна пивница. Фирмата над нея гласеше „Вандом“. Имаше два входа. Единият очевидно водеше към бара. Уотсън не го изследва. Другият представляваше тесен коридор. Като мина през него, той се намери в огромно помещение, безлюдно, но изпълнено с масички и наредени около тях столове. В мъждивата светлина забеляза в дъното пиано. Каза си, че ще дойде пак някой път да проучи какви хора сядат и пият на тези многобройни маси, и продължи да обикаля помещението.