Читать «Ползата от съмнението» онлайн - страница 7

безпричинното нападение на Уотсън върху Патци, докато другият, който останал в бара, бил свидетел на второто и третото нахълтане на Уотсън в заведението, когато се опитал да погуби безобидния Патци. Мръсният език, приписан на Уотсън, бе толкова цветисто и неизразимо мръсен, че както му се стори, това беше в тяхна собствена вреда. Беше толкова невероятно той да е изрекъл такива неща! Но когато те описаха зверските удари, с които обсипал нещастния Патци, и стола, който направил на парчета, когато безуспешно се опитал да го ритне, на Уотсън тайничко му стана смешно, а в същото време и тъжно. Делото беше фарс.

Уотсън не можеше да се познае, пък и най-злият му враг не би могъл да го познае в този скандалджия и побойник, какъвто го изрисуваха. Но както във всички случаи на заплетено лъжесвидетелство, в отделните описания възникнаха несъвместимости и противоречия. Съдията някак си не успяваше да ги забележи, а прокурорът и защитникът на Патци майсторски ги заобикаляха. Уотсън не си беше направил труда да вземе защитник и сега беше доволен, че не е взел.

Въпреки всичко, когато се изправи да даде собствените си показания, той все още, изпитваше някакво подобие на доверие в съдията Уитбърг.

— Аз си вървях спокойно по улицата, ваша чест… — започна Уотсън, но беше прекъснат от съдията.

— Ние не сме тука, за да разглеждаме предишните ви действия! — изрева съдията Уитбърг. — Кой нанесе първия удар?

— Ваша чест, аз нямам свидетели за станалото сбиване изтъкна Уотсън — и правдивостта на моите показания може да проличи само ако разкажа всичко…

Съдията отново го прекъсна.

— Ние тука не се занимаваме с издаване на списания — закрещя той, отправил към него такъв свиреп и неприязнен поглед, щото Уотсън почти не можеше да повярва, че това е същият човек, когото беше проучвал само преди няколко минути.

— Кой нанесе първия удар? — попита защитникът на Патци.

Прокурорът се намеси и зададе въпрос, кое от двете събрани в едно дела се разглежда сега и с какво право адвокатът на Патци извиква за показания свидетеля в този стадий на съдебното дирене. Защитникът на Патци възрази. Съдията Уитбърг се намеси и заяви, че не знае нищо за сливане на някакви две дела в едно. Всичко това трябваше да се изясни. Разгоря се общо сражение, което завърши с това, че двамата адвокати се извиниха пред съда и един пред друг. И така продължи всичко; на Уотсън това приличаше на шайка джебчии,

които се перчат и суетят около честен човек, докато му вземат кесията. Машината работеше и нищо повече.

— Защо сте влезли в това заведение със съмнителна слава? — запита го съдията.

— От много години имам обичая, като човек, който се занимава с икономика и социология, да се запознавам… Но Уотсън успя да стигне само до тука.

— Не ви питаме тука за никакви ваши „ологии“ — изръмжа съдията Уитбърг. — Това е прост въпрос. Дайте ни прост отговор. Вярно ли е или не е, че сте били пиян? Това е същината на въпроса.