Читать «Ползата от съмнението» онлайн - страница 11

И още веднъж съдията Уитбърг залепи образа си на неговия юмрук и се просна на тревата.

— Ще накарам да ви арестуват! — изхлипа той лежешката.

— Точно това каза Патци.

— Зверско… о-о-о, о-о-о… и непредизвикано… о-о-о,

о-о-о… нападение.

— Точно това каза Патци. — Като нищо ще накарам да ви арестуват!

— Говорейки жаргонно, ако не ви докарам да се наденете

вие пръв.

С тези думи Картър Уотсън потегли надолу по клисурата, яхнал коня си, и се отправи към градчето.

Един час по-късно, когато куцукаше към своя хотел, съдията Уитбърг бе арестуван от местния полицай за нападение с телесна повреда по жалбата на Картър Уотсън.

— Ваша светлост — каза Уотсън на другия ден на местния съдия, заможен фермер, завършил селскостопански колеж преди тридесет години, — понеже този Сол Уитбърг е счел за целесъобразно да ме обвини в телесна повреда, след като аз го обвиних в телесна повреда, бих предложил да разгледате двете дела заедно. Свидетелските показания и фактите са едни и същи в двете дела.

Съдията се съгласи на това и пристъпи към разглеждането на двойното дело. Уотсън, като свидетел на обвинението, пръв даде показанията си.

— Аз берях цветя — разказваше той. — Берях цветя на собствената си земя, без и на ум да ми дойде, че ме грози опасност. Изведнъж този човек се нахвърли отгоре ми иззад дърветата. „Аз съм додо — каза той — и мога да те направя на пух и прах. Горе ръцете!“ Аз се позасмях, но тогава — прас! прас! — той ме удари, събори ме и разпиля цветята. Езикът, който държа, беше страхотен. Това, беше непредизвикано и зверско нападение. Вижте бузата ми. Вижте ми носа. Аз не можах да разбера тази работа. Трябва да е бил пиян. Преди да се съвзема от изненадата, той ми беше нанесъл побоя. Животът ми беше в опасност и аз се видях принуден да се защищавам. Това е всичко, ваша светлост, макар и да трябва да кажа, в заключение, че не мога да дойда на себе си от изумление,

Защо ми каза, че бил додо, тази изчезнала птица? Защо ме нападна така подло?

И по този начин Сол Уитбърг получи пространен урок по изкуството на лъжесвидетелството. Често от високото си място беше изслушвал със снизхождение лъжесвидетелствата в полицейския съд при разглеждане на скалъпени дела, но сега за първи път лъжесвидетелството беше насочено против него и той не седеше на председателското място със съдебните пристави, полицейските палки и затворническите килии зад гърба си.

— Ваша светлост — възкликна той, — никога не съм чувал такъв куп лъжи, изтърсени от такъв безочлив лъжец… Уотсън скочи на крака.

— Аз протестирам, ваша светлост! Вие сте този, ваша светлост, който Ще реши, кое е истина и кое лъжа. Свидетелят е призован да даде показания за случилите се действителни събития. Личното му мнение за общи положения и за мене нямат абсолютно никакво отношение към делото.

Съдията се почеса по главата и флегматично се помъчи да се възмути.

— Забележката е съвършено правилна — реши той. — Аз съм изненадан от вас, господин Уитбърг, след като твърдите, че сте съдия и сте добре запознат с приложението на законите, да се провините в такова противоправно държане. Вашето поведение, господине, и вашите похвати ми напомнят поведението и похватите на един клеветник. Това е прост случай на насилие с телесна повреда. Ние тука трябва да установим кой е нанесъл първия удар и вашите преценки за личните качества на господин Уотсън не ни интересуват. Продължете показанията си.