Читать «Бисерите на Парле» онлайн - страница 6

стана невъзможна. По лицата на всички шуртеше вота, ту един, ту друг поемаше тежко дъх и търсеше жално повече въздух.

— Ето го пак вятъра — изменил е посоката с осем румба. Обърни гикшкотите! Живо!

Матросите се спуснаха да изпълнят заповедта на капитана и цели пет минути шхуната плава право към входа на лагуната, преодолявайки силното течение. Но вятърът отново стихна, сетне духна от предишната посока и пак трябваше да обърнат платната.

Ето и „Нухива“ — каза Грийф. — Пуснали са мотора. Вижте как се нос!и

— Готово ли е всичко? — попита капитанът механика, португалец метис, който се подаде от малкия люк пред самата капитанска кабина, бършейки потното си лице с топка омазнени кълчища.

— Готово — отговори механикът.

— Тогава пускай!

Механикът изчезна в бърлогата си и миг след това се разнесе хъркането и пращенето на заглушителя; но шхуната не можа да запази преднина. Докато тя изминеше два фута, малкият тендер успяваше да направи три и бързо я застигна и изпревари. На палубата му се виждаха само туземци. Човекът, който го управляваше, им махна насмешливо с ръка за поздрав и довиждане.

— Това е Нари Херинг — каза Грийф на Мълхол, — този едрият, на щурвала. Най-нахалният и най-безсъвестният негодник в целия архипелаг.

След пет минути хавайците на „Малахини“ нададоха радостен вик и всички погледи се насочиха към „Нухйва“. С мотора на тендера бе станало нещо и те го настигаха. Матросите на „Малахини“ се покатериха по мачтите и взеха да се присмиват на съперниците си; малкият тендер се бе наклонил под напора на вятъра, а отливът го отнасяше назад.

— Това се казва мотор! — възхити се Грийф от мотора на „Малахини“, когато пред тях се разкри лагуната и корабът зави, за да пусне котва.

Макар и явно доволен, капитан Уорфийлд изръмжа в отговор:

— Ще си изкара парите, не бойте се.

„Малахини“ се промъкна в средата на малката флотилия, където най-после намери свободно място да хвърли котва.

— Ето го и Айзък с „Доли“ — рече Грийф и махна ръка за поздрав. — И Питър Ги й с „Роберта“. Може ли без него на такава продажба на бисери! А ето и Франчини с „Кактус“. Всички търговци са се събрали. Старият Парле ще вземе добри пари, бъдете сигурни.

— Онези още не са оправили мотора си — присмя се капитан Уорфийлд.

Той се бе загледал натам, където между палмите около лагуната се виждаха платната на „Нухива“.

II

Къщата на Парле беше голяма двуетажна постройка от калифорнийски дървен материал, покрита с поцинкована ламарина. Тя дотолкова не отговаряше на тънкия пръстен на атола, че стърчеше на пясъчната ивица като някое страшилище. Щом „Малахини“ хвърли котва, капитанът и останалите тръгнаха да посетят Парле, както изискваше учтивостта. Капитаните и търговците от другите кораби се бяха събрали вече в голямата стая и разглеждаха бисерите, чиято разпродажба щеше да се извърши на следния ден. Тъмнокожи слуги — жители на острова и роднини на Парле — сновяха нагоре-надолу и разнасяха уиски и абсент. Между тази необикновена компания с покашлюване и хихикане се движеше и самият Парле — жалка развалина, в която трудно можеше да се познае някогашният висок и силен мъж. Очите му, потънали в орбитите, бяха трескави, бузите му — дълбоко хлътнали. Косата му беше вече оредяла на места, като мустаците и козята му брадичка.