Читать «Бисерите на Парле» онлайн - страница 4

И сега идва трагедията. Старецът открай време си беше малко смахнат и толкова дълго живееше на Хикихохо като неограничен властелин, та накрая си въобрази, че е истински крал, а дъщеря му — истинска принцеса. Когато Арманд навърши осемнадесет години, той реши да я прибере при себе си. Натрупал бе вече купища пари, както се казва. Построи огромна къща на Хикихохо, а в Папеете — великолепно бунгало. Арманд трябваше да пристигне с пощенския параход от Нова Зеландия и старецът тръгна с шхуната си да я посрещне в Папеете. И може би всичко щеше да мине благополучно напук на всички надути кокошки и тъпи говеда в Папеете, ако не бе се разразил ураганът. Струва ми се, че това беше годината, когато водата заля Ману-Хуни и над хиляда души се издавиха. Така ли е?

Всички кимнаха, а капитан Уорфийлд добави:

— Тогава плавах с „Магпай“. Бурята ни изхвърли на сушата — шхуната с целия екипаж и готвача. Натика ни в кокосовите палми на четвърт миля от брега. Това стана при входа на Таохайския залив, а се смята, че това пристанище е защитено от бури.

— И тъй — продължи Грийф — старият Парле попада в същия ураган и пристига в Папеете с цяла шапка перли едва три седмици по-късно. Бурята изхвърлила на брега и неговата шхуна, та трябвало да я изправят и да подлагат плазове, за да я довлекат до водата, която била на половин миля.

В това време Арманд го чакала в Папеете. Никой от местните жители не я навестил. Самата тя, по френски обичай, направила посещение на губернатора и на пристанищния лекар. Те я приели, но техните кокошки се били измъкнали от къщи, а след това не й върнали посещението. Да, тя била отритната, отхвърлена от обществото, макар да не подозирала това; но те по деликатен начин я накарали да разбере. Там имало някакъв весел млад лейтенант от един френски крайцер. Тя завладяла сърцето му, но не и ума му. Можете да си представите какъв удар е било всичко това за момичето, образовано, красиво, възпитано като истинска аристократка, разгалено от всичко онова, което може да се купи с пари в старата Франция. Той сви рамене. — Не е трудно да отгатнете края. В бунгалото на Парле имаше един слуга японец. Той видял със собствените си очи разказваше после, че тя постъпила като истински самурай. Взела кинжала — без бързане, без безумна жажда за смърт, — взела кинжала, допряла внимателно острието му там, където е сърцето, и с две ръце го натиснала бавно и уверено.