Читать «Спасителят в ръжта» онлайн - страница 7

— Твоето есе, така да го наречем, свършва дотук — каза той със същия много саркастичен тон. Никой не би допуснал, че такова старче може да бъде толкова саркастично.

— Обаче ти си ми написал една забележка долу на страницата — добави той.

— Зная — казах аз. Казах го много бързо, защото исках да го възпра, преди да е започнал да чете и това на глас. Но можеш ли да го спреш? Беше се разпалил като фишек.

— „Уважаеми мистър Спенсър — зачете той на висок глас, — това е всичко, което зная за египтяните. Някак си не могат да ме заинтересуват, макар вашите лекции да са много интересни. Нищо, ако ме скъсате, тъй и тъй съм скъсан по всичко освен по английски. С почит, ваш Холдън Колфийлд.“

Той остави идиотската ми изпитна работа и ме погледна, като че ли ме е бил без остатък на пинг-понг или нещо такова. Мисля, че никога няма да му простя, задето прочете на глас тая глупост. Аз не бих му я прочел на глас, ако той я беше написал — наистина не бих. Преди всичко бях написал тази идиотска бележка само да не му е много мъчно, че ме скъсва.

— Сърдиш ли ми се, че те скъсах, момче? — каза той.

— Не, сър. Ни най-малко — казах аз. Дявол взел го, как ми се искаше да престане да ме нарича непрекъснато „момче“.

Щом като свърши с изпитната ми работа, опита се да я метне на леглото. Само че пак не улучи, разбира се. Трябваше още веднъж да стана, да я вдигна и да я сложа върху „Атлантик Мънтли“. Отегчително е да правиш това всеки две минути.

— Какво би сторил на мое място? — каза той. — Право си кажи, момче!

Е, явно си беше, че му е много терсене, дето ме е скъсал. Затова пуснах няколко едри лафа. Казах му, че съм истински глупак и други такива. Казах му, че бих направил същото на негово място и как повечето хора не преценяват колко тежко е да си учител. И други такива. Големи лафове.

Смешно е обаче, че някак все си мислех за нещо друго, докато пусках големите лафове. Аз живея в Ню Йорк и си мислех за езерото в Сентрал Парк, долу до южния вход. Мислех си дали ще е замръзнало, когато си отида у дома, и ако е, къде ли се дяват патиците? Питах се къде ли се дяват патиците, когато езерото стане цялото на лед и замръзне. Дали идваше някой с камион и ги откарваше в зоологическата градина или нещо такова. Или пък просто си отлитаха. Върви ми обаче. Искам да кажа, можех да премятам стария Спенсър с големи лафове и същевременно да си мисля за онези патици. Смешна работа. Не е нужно да си напрягаш много мозъка, когато говориш с учител. Изведнъж обаче той ме прекъсна, както нижех лафовете. Все ще те прекъсне.

— Как се чувстваш от тази работа, момче? Много би ме интересувало да зная. Много би ме интересувало.

— Искате да кажете за изключването ми от Пенси и всичко това ли? — казах аз. Някак все ми се щеше да вземе да си закрие буцестите гърди. Гледката не беше много красива.