Читать «Спасителят в ръжта» онлайн - страница 4

— Отлично, Холдън. — Тя затвори дрешника. — А ти как си?

От начина, по който ме запита, веднага разбрах, че старият Спенсър й е казал, че съм изхвърлен от училището.

— Отлично — отвърнах аз. — Как е мистър Спенсър? Прекара ли вече грипа?

— Прекарал ли? Холдън, той се държи съвсем като… и аз не зная като какво… В стаята си е, мойто момче. Влизай направо.

ГЛАВА II

Те си имаха отделни стаи и прочие. И двамата бяха по на около седемдесет години, ако не и повече. Намираха си удоволствия в живота, макар и глуповати, разбира се. Знам, че това звучи подло, но аз не го казвам с подла мисъл. Само искам да кажа, че много мислех за стария Спенсър, а мислиш ли за него прекалено много, започваш да се питаш за какъв дявол живее още. Искам да кажа, че беше съвсем прегърбен и имаше ужасна стойка, и в клас изпуснеше ли тебешир пред черната дъска, все някое момче от първия чин трябваше да стане, да го вдигне и да му го подаде. Според мене това е ужасно. Но ако си мислиш за Спенсър само колкото трябва, а не прекалено много, можеш да си представиш, че не я кара толкова зле. Например един неделен ден, когато неколцина момчета се отбихме при него да пием топъл шоколад, той ни показа онова старо степано индианско одеяло, дето си го бяха купили с мисис Спенсър от някакъв индианец в Йелоустоунския парк. Явно беше, че старият Спенсър е изпитал голямо удоволствие от тази покупка. Ето какво искам да кажа. Вземаш някого дяволски стар, като стария Спенсър, и виждаш, че той може да изпита удоволствие от купуването на едно одеяло. Вратата на стаята му беше отворена, но аз почуках за всеки случай, ей тъй, от учтивост. Дори го виждах. Седеше в голямо кожено кресло, цял увит в одеялото, за което току-що ви казах. Като почуках, той погледна към мене.

— Кой е? — кресна. — Колфийлд ли? Влез, момче.

Вън от клас винаги крещеше. Действаше ти на нервите понякога.

Още щом влязох, съжалих, че съм дошъл. Той четеше „Атлантик Мънтли“ и наоколо му беше пълно с хапчета и лекарства, и всичко миришеше на капки за нос. Това много ме потисна. Аз и без това не си падам по болни хора. Най-потискащо ми подейства това, че старият Спенсър беше в своя много мрачен охлузен стар халат, в който сигурно се беше родил или нещо подобно. Изобщо не обичам много да гледам старци по пижами или халати. Буцестите им старчески гърди и крака все се показват. Краката на старците по плажове и разни места винаги изглеждат толкова бели и проскубани.

— Здравейте, сър — поздравих аз. — Получих бележката ви. Много благодаря. — Той ми беше изпратил бележка, с която ме канеше да се отбия и да си взема сбогом преди ваканцията, защото нямаше да се върна вече. — Не беше нужно да ми пишете. И без това щях да дойда да се сбогувам.

— Седни там, момче — каза старият Спенсър. Имаше предвид леглото. Седнах на него.

— Как е грипът ви, сър?

— Слушай, момчето ми, ако се чувствах по-добре, щях да повикам лекар — каза старият Спенсър. И с това се отпуши. Започна да се смее самодоволно като смахнат. Най-после се изпъна и каза: