Читать «Спасителят в ръжта» онлайн - страница 11

И така, наложих новия каскет, седнах и зачетох „От дебрите на Африка“. Бях е вече прочел, но исках да препрочета някои места. Обаче едва бях прочел три страници и чух някой да влиза откъм банята. И без да погледна, веднага разбрах кой е. Роберт Акли, момчето, което живееше в съседната стая. В нашето крило имаше душ между всеки две стаи и около осемдесет и пет пъти на ден този Акли връхлиташе отгоре ми. Сигурно беше единственото момче освен мене, което не е на мача. Той почти никъде не ходеше. Много особено момче беше. Вече свършваше колежа и бе прекарал в Пенси цели четири години, но всички го наричаха само Акли. Дори и Хърб Гейл, другарят му по стая, никога не го наричаше Боб или понякога Ак. Ако някога се ожени, сигурно и собствената му съпруга ще го нарича Акли. Беше от онези много, много високи момчета — около шест фута и четири инча — със закръглени рамене и отвратителни зъби. През цялото време, докато живееше в съседната стая, не го видях поне веднъж да си измие зъбите. Те винаги изглеждаха плесенясали и ужасни и просто ти се повдигаше, ако го видиш в столовата, когато устата му е пълна с картофено пюре и грах или нещо друго. На това отгоре имаше и много пъпки. Не само по челото или брадата, както повечето младежи, но по цялото лице. И не само това, но имаше и ужасен характер. Някак мръсно човече беше. Право да си кажа, не си падах много по него.

Усещах, че е застанал на прага на банята, точно зад стола ми, и гледа дали Страдлейтър не е наоколо. Мразеше Страдлейтър и в червата и никога не влизаше в стаята, ако Страдлейтър е там. Мразеше, кажи-речи, всички.

Сега пристъпи прага на банята и влезе в стаята.

— Здравей! — каза. Винаги го казваше, като че ли е ужасно отегчен или ужасно уморен. Не искаше да си мислиш, че ти идва на гости или нещо такова. Искаше да мислиш, че е влязъл по погрешка, ей богу.

— Здравей! — казах аз, но не вдигнах поглед от книгата. При човек като Акли вдигнеш ли поглед от книгата си, загубен си. То и така и така си загубен, но поне няма да е толкова скоро, ако не го погледнеш веднага.

Той започна да крачи из стаята много бавно както винаги и да пипа личните ми принадлежности на бюрото и шкафа. Все ще ти вземе някоя вещ и ще я заразглежда. Братче, как ми действаше на нервите понякога.

— Как беше фехтовката? — попита той. Просто искаше да престана да чета и да ми развали удоволствието. Всъщност хич не му пукаше за проклетата фехтовка.