Читать «По-горе билото, майстори!» онлайн - страница 3

Дж. Д. Селинджър

Най-големият ни брат Сиймор, за когото предимно ще говоря тук, служеше през 1942 година като ефрейтор във войските, които тогава все още се наричаха военновъздушен корпус. Неговата част се намираше в базата на бомбардировачите Б-17 в Калифорния; доколкото си спомням, той изпълняваше длъжността ротен писар. Тук мога да добавя — не просто между другото, — че от всички нас той най не обичаше да пише писма.

Сутринта на двадесет и втори или двадесет и трети май (никой в нашето семейство нямаше навик да слага дата на писмата) ми оставиха в леглото във военната болница във форт Бенинг писмо от сестра ми Бу Бу — в това време бинтоваха диафрагмата ми с левкопласт (обикновена медицинска практика, която се прилагаше към болните от плеврит, очевидно за да не се разпаднат на части от кашлицата). След като свърши това мъчение, прочетох писмото от Бу Бу. Аз все още го пазя и ще го предам дословно:

Мили Бъди,

Стягам се за път и бързам страшно, затова писмото ми ще бъде кратко, но съдържателно. Адмирал Щипогъз е решил, че трябва да замине дявол знае къде, за да даде своя принос за победата и възнамерява да вземе със себе си и своята секретарка (ако се държи прилично). Ужасно съм разстроена. Да оставим Сиймор, но това значи, че трябва да мръзна в палатки по военните бази, да търпя глупавите закачки на нашите войничета и да дера лисици в тези отвратителни книжни кесии на самолета. Но най-важното е, че Сиймор се жени — да жени се, — тъй че слушай внимателно, моля ти се. Аз няма да мога да дойда. Заминавам за месец и половина-два неизвестно закъде. Вече видях бъдещата му жена. Според мен чиста нула, но страшно хубава. Впрочем не мога да бъда сигурна дали е чак такава нула. Вечерта, когато се запознахме с нея, тя не каза и две приказки. Просто седеше, усмихваше се и пушеше, тъй че може би съм несправедлива към нея. За любовния им роман нищо не знам — изглежда, че са се запознали миналата зима, когато частта на Сиймор беше разквартирувана в Монмаут. Но майката е фантастична: от всички изкуства разбира и два пъти седмично ходи при един известен психоаналитик; вечерта, когато се запознахме, на два пъти ме попита дали са ми правили психоанализа. Каза, че й се искало Сиймор повече да прилича на другите хора. И веднага добави, че й бил много симпатичен и така нататък и така нататък и че тя го слушала с благоговение на времето, когато той излизаше пред радиото. Това е всичко, което знам, но важното е, че ти трябва да отидеш на сватбата. Никога няма да ти простя, ако не отидеш. Честна дума! Мама и татко не могат да се вдигнат чак от крайбрежието, още повече че Франи е болна от заушка. Между другото, ти слуша ли я по радиото миналата седмица? Беше чудесна — надълго разказва как на четири и половина години летяла из целия апартамент, когато в къщи нямало никой. Новият говорител е по-слаб от Грант, може би дори по-слаб от някогашния Съливан, ако изобщо това е възможно. Той каза, че сигурно й се е присънило, че лети. Но нашата сладуранка си настояваше твърдо на своето. Не, казва, зная с положителност, че мога да летя, защото когато кацвах на пода по пръстите ми винаги имаше прах от електрическите крушки. Така ми е домъчняло за нея. А и за тебе. Във всеки случай ти непременно трябва да отидеш на сватбата. Ако се наложи, дезертирай, но иди, моля ти се. Сватбата ще стане на 4 юни в три часа. Много светска и съвременна, в къщата на баба й на Шестдесет и трета улица. Не знам номера на къщата, но е точно две къщи по-надолу от апартамента, в който живееха в охолство и разкош Карл и Ами. Смятам да бия телеграма на Уолт, но неговата част може би е заминала. Моля ти се, иди непременно, Бъди. Той е заприличал на измършавяло коте, а пък има такъв възторжен вид, че е немислимо да му се говори. Може би всичко ще се оправи, но аз мразя четиридесет и втора година. И, струва ми се, ще я мразя, докато съм жива — просто по принцип. Много целувки и ще се видим, като се върна.

БУ БУ