Читать «На Есме — с обич и омерзение» онлайн - страница 5

Тя се изчерви и наред с това, без да иска, ми напомни за стойката ми, която бях забравил.

— Добре, но повечето американци се държат като животни. Вечно се бият и обиждат един друг и… Знаете ли какво направи един?

Завъртях глава.

Изхвърли една празна бутилка от уиски през прозореца на леля ми. Добре, че прозорецът беше отворен. Но смятате ли, че това е постъпка на интелигентен човек?

Не смятах, но не й го казах. Обясних, че по света, далеч от родината, има пръснати много войници и само малцина от тях са познали истинската радост в живота. Казах, че според мен хората би трябвало сами да си направят този извод.

— Възможно е да сте прав — каза неубедена гостенката ми. Тя пак вдигна ръка към мократа си коса, хвана няколко кичурчета и се помъчи да покрие с тях ушите си. — Косата ми е мокра до кожа — каза тя. — Приличам на плашило. — Погледна ме. — Когато е суха, стои доста начупена.

— Да, разбирам, разбирам.

— Не къдрава, но доста начупена — поясни тя. — Женен ли сте?

Отговорих утвърдително.

— Обичате ли много жена си? Може би навлизам в твърде интимни неща?

Казах, че ако смятам така, ще я предупредя.

Тя си премести ръцете по-напред и си спомням, че ми се дощя да направя нещо във връзка с този огромен часовник — може би да я посъветвам да го носи на кръста си.

— Аз не съм твърде общителен антураж — каза тя и ме погледна да види дали знам значението на тази дума. Аз с нищо не й дадох да разбере това. — Но дойдох при вас само защото ми се видяхте крайно самотен. Вие имате крайно чувствително лице.

Казах й, че има право, че действително съм се чувствал самотен и се радвам, че е дошла при мен.

— Уча се да бъда по-отзивчива. Леля ми казва, че съм ужасно студено същество — рече тя и пак попипа главата си. — Аз живея при леля си. След смъртта на майка ми тя прави всичко, което е по силите й, за да се чувстваме с Чарлс добре.

— Това е много хубаво.

— Мама беше изключително интелигентен човек. И доста емоционална в много отношения. — Тя ме погледна с някакво ново хитро пламъче. — Мислите ли, че съм ужасно студена?

Казах, че съвсем не мисля така, дори напротив. После й казах името си и я попитах за нейното. Тя се подвоуми.

— Малкото ми име е Есме. Мисля, че ще е по-добре да не ви казвам засега цялото си име. Аз имам титла, а титлите може би ви правят впечатление. На американците им правят, нали знаете.

Казах, че на мен не ми правят, но че идеята да задържи за малко титлата си не е лоша.

В този миг усетих нечий топъл дъх на врата си. Обърнах се и за малко не си чукнах носа в носа на братчето на Есме. Без дори да ме погледне, то каза на сестра си с пронизително писклив глас:

— Мис Мегли каза да се върнеш и да си изпиеш чая.

След като си предаде съобщението, детето се оттегли на стола между сестра си и мен — от дясната ми страна. Заоглеждах го с голям интерес. Беше чудесно с тези кафяви панталонки, морскосиньо пуловерче, бяла ризка и раирана вратовръзка. То също ме гледаше, ококорило огромните си зелени очи.

— Защо във филмите хората си навеждат главите на една страна, когато се целуват? — попита настойчиво братчето.