Читать «На Есме — с обич и омерзение» онлайн - страница 6

— На една страна ли? — повторих аз. Този проблем беше смущавал и мен в детските ми години. — Сигурно носовете на актьорите са прекалено големи, затова не могат да се целуват направо.

— Той се казва Чарлс — обясни Есме. — Изключително умен е за възрастта си.

— Но той има зелени очи! Очите ти са зелени, нали Чарлс?

Чарлс ми хвърли недоумяващ поглед, какъвто моят въпрос напълно заслужаваше, после взе да се изхлузва надолу, докато тялото му изчезна под масата, а главата — все едно че бе направил „мост“ — остана на стола.

— Оранжеви са — каза той с усилие, гледайки в тавана. После хвана един край от покривката и закри хубавото си невъзмутимо личице.

— Понякога е много умен, но понякога не е — каза Есме. — Чарлс, веднага седни!

Чарлс си остана където си беше. И като че ли не дишаше.

— Той много тъгува за баща ни. Татко го убиха в Северна Африка.

Изказах й съболезнованията си. Есме благодари с глава.

— Татко го обожаваше. — Тя захапа замислено палеца си. — Той прилича много на мама — говоря за Чарлс. А аз съвсем приличам на баща си. — Тя продължаваше да си хапе палеца. — Майка ми беше много жива жена. Тя беше отворен човек, а баща ми — затворен. Все пак те бяха добро съчетание, но може би само външно. Съвсем откровено казано, баща ми се нуждаеше от по-интелектуална съпруга от мама. Той беше изключително надарен ум.

Чаках, готов да науча още нещо, но тя млъкна. Погледнах Чарлс, който сега беше опрял буза на седалката на стола. Когато забеляза, че го гледам, той затвори очи сънливо като ангелче, после изведнъж си изплези езика — толкова дълъг, че човек можеше да се стресне — и нададе рев, който в моята страна би представлявал великолепна награда за някой късоглед бейзболен съдия. Този рев разтърси помещението.

— Престани — каза Есме най-спокойно. — Той видя това нещо от един американец — на една опашка за пържени картофи и риба — и сега го прави винаги когато е отегчен. Престани веднага, иначе ще те изпратя право при мис Мегли.

Чарлс отвори огромните си очи, за да покаже, че е чул заплахата на сестра си, но иначе нямаше вид да се е стреснал много. После ги затвори пак и си остана така, опрял буза на седалката на стола.

Подхвърлих, че Чарлс може би ще трябва да запази този рев за времето, когато ще започне да използва редовно титлата си — ако той също има титла.

Есме ме погледна с леко изпитателен поглед.

— Имате доста сухо чувство за хумор, не мислите ли? — каза тя замислена. — Татко смяташе, че аз изобщо нямам чувство за хумор. Казваше, че няма да мога да се справя в живота, понеже нямам чувство за хумор.

Загледан в нея, запалих цигара и казах, че според мен, ако човек изпадне в истинска нужда, чувството за хумор никак няма да му помогне.

— Татко казваше обратното.

Тя каза това не за да ми противоречи, а защото вярваше на баща си, и аз бързо смених тактиката. Кимнах и обясних, че баща й навярно е гледал на въпроса от един ъгъл, а аз гледам от друг (каквото и да означаваше това).

— Чарлс тъгува изключително много за него — каза Есме след малко. — Той беше крайно обичлив човек. И изключително красив. Не че красотата има някакво особено значение, но той наистина беше красив. За човек безкомпромисно добър, какъвто бе той, очите му бяха страшно проницателни.