Читать «На Есме — с обич и омерзение» онлайн - страница 3

Щом псалмът свърши, ръководителката на хора се впусна в дълга лекция на тема хората, които не могат да не шават с крака и да държат устата си затворена докато свещеникът чете своята проповед. Разбрал че повече няма да се пее, и побързах да изляза от черквата, преди неблагозвучният глас на ръководителката да е унищожил напълно обаянието от детските гласове.

Валеше още по-силно. Тръгнах по улицата и надзърнах през прозореца в подкрепителния пункт на Червения кръст, но вътре беше пълно — пред бара за кафе се тълпяха в две-три редици военни и дори през стъклото чувах цъкането на топки за пинг-понг в другото помещение. Прекосих улицата и влязох в едно кафене, което беше празно, ако не смяташ сервитьорката на средна възраст, от чийто поглед останах с впечатление, че би предпочела клиент със суха мушама. Окачих колкото е възможно по-внимателно мушамата си на въртящата се закачалка, после седнах на една маса и си поръчах чай с препечен хляб. За първи път този ден продумвах някому. След това претърсих всичките си джобове, включително и джобовете на мушамата, и най-после намерих двете стари писма, които исках да препрочета — едното от жена ми, в което тя ми обясняваше колко се е влошило обслужването в кафенето на Шрафт на Осемдесет и осма улица, и другото от тъща ми, която ме молеше да й изпратя малко кашмирска прежда, щом ми се удаде случай да изляза извън „лагера“.

Още не бях изпил първия си чай, когато в кафенето влезе малката дама, която бях наблюдавал и слушал в черквата. През мократа й до кожа коса се подаваха краищата на ушите й. Тя беше с едно много малко момченце, положително нейно братче, чието кепе свали само с два пръста, сякаш беше някакъв лабораторен препарат. След тях вървеше жена със смачкана филцова шапка, но с деловит вид — очевидно тяхната гувернантка. Прекосявайки кафенето, хористката си свали палтото и избра маса — хубава според мен, защото беше само на три-четири крачки пред моята. Тя и гувернантката седнаха. Момченцето, което бе около петгодишно, още нямаше намерение да сяда. То изхлузи и захвърли шубката си; после с невъзмутимо лице на роден пакостник започна упорито да дразни гувернантката, като тикаше стола си ту напред, ту назад и наблюдаваше лицето й. С тих глас гувернантката му заповяда два-три пъти да седне и да престане с маймунджулуците си, но едва когато се обади сестрата, то се качи на стола и залепи за него окончанието на гърба си. Обаче в същия миг грабна салфетката и я сложи на главата си. Сестра му я свали и я разгърна на скута му.

Когато им поднасяха чая, хористката вдигна глава и ме хвана, че гледам към тяхната маса. Тя също ме погледна с тия броещи всичко очи и най-неочаквано ми хвърли дискретна усмивчица. Тя беше необикновено лъчезарна, каквито биват понякога дискретните усмивчици. Усмихнах й се в отговор, но съвсем не така лъчезарно, защото трябваше да прикривам с горната си устна черната войнишка временна пломба между двата предни зъба. Докато се опомня, малката дама вече стоеше — със завидно самочувствие — до масата ми. Беше, струва ми се, с рокля на шотландски карета. Помислих си, че в такъв много, много дъждовен ден едно младо момиче трябва да носи само такава рокля.