Читать «На Есме — с обич и омерзение» онлайн - страница 4

— Аз смятах, че американците презират чая — каза тя.

Това не беше забележка на многознайница, а на момиче, което обича истината и статистическата точност. Отвърнах, че някои американци не пият друго освен чай. Поканих я, ако обича, да седне при мен.

— Благодаря — каза тя. — Ще седна, но само за секунда.

Станах, поднесох й отсрещния стол и тя седна съвсем на края с непринудено и красиво изправен гръб. Върнах се едва ли не припряно до стола си, изгарящ от нетърпение да подхвана разговор. Седнах, но не можах да измисля какво да кажа. Усмихнах се пак, като продължавах да крия черната пломба. Подхвърлих, че времето днес е наистина ужасно.

— Да, вярно — каза моята гостенка и по тона й разбрах безпогрешно, че ненавижда баналните разговори.

Тя разпери пръсти на края на масата — като при спиритически сеанс, — но почти мигновено ги сви — ноктите й бяха изядени до кръв. Носеше ръчен часовник, военен на вид, който приличаше по-скоро на мореплавателски хронограф. Беше прекалено голям за тънката й китка.

— Вие бяхте днес на репетицията — каза тя. — Аз ви забелязах.

Отвърнах, че наистина съм бил и ми е направил впечатление гласът й, който се отделяше от останалите. Изразих мнение, че има много хубав глас.

— Зная — кимна тя. — Смятам да стана професионална певица.

— Така ли? Оперна?

— Боже мой, не. Ще пея джазови песни пред радиото и ще спечеля куп пари. А когато стана на тридесет години, ще се откажа от пеенето и ще заживея в някое ранчо в Охайо. — Тя докосна с опакото на ръката си мократа си коса. — Вие познавате ли Охайо?

Отвърнах, че съм минавал няколко пъти с влак през този щат, но всъщност не го познавам. Предложих й парче препечен хляб.

— Не, благодаря — каза тя. — Да ви кажа, аз ям колкото едно птиче.

Аз си отхапах от препечения хляб и казах, че в Охайо има много интересни местности.

— Зная. Един американец ми разказваше. Вие сте единадесетият американец, с когото се запознавам.

Гувернантката настойчиво й правеше сигнали да се върне на масата си — с други думи, да престане да безпокои човека. Но моята гостенка най-спокойно попремести стола си така, че скъса всички възможни връзки със собствената си маса.

— Вие посещавате тайната разузнавателна школа на хълма, нали? — попита спокойно тя.

Ням като гроб, когато се отнася за военна тайна, аз отвърнах, че съм дошъл в Девъншир по здравословни причини.

— Така ли? — каза тя. — Да не мислите, че съм вчерашна?

Казах, че съм готов да се обзаложа, че не е, и се заех за малко с чая си. Нещо започнах да се замислям за стойката си, та се поизправих на стола.

— Изглеждате доста интелигентен за американец — каза замислено гостенката ми.

Отговорих, че ако човек се замисли поне малко, ще разбере колко снобско е да се говори по такъв начин и че това никак не й подобава.