Читать «Звездното дете» онлайн - страница 60

Но Ган забеляза и още нещо. Приближи се, защото отначало не повярва на очите си. Но нямаше съмнение — кожата на трупа имаше златист оттенък, почти светеше.

Той огледа и другите двама. Същото!

Също както и машинен полковник Зафар, и Хари Хиксън, и съществата от Рифовете, тримата мъртъвци излъчваха мека светлина, сякаш далечното Слънце се отразяваше в медния шлем.

Бойси побърза да изведе Делта Четири от стаята. намери генерала и набързо му разказа какво е открил.

— Същата златиста светлина, генерале. Това е смъртоносно. Или… — спомни си за Хиксън, който уж бил умрял от фузоритна инфекция, а после се оказа, че е жив.

— Смъртоносно е — повтори той. — Това е фузоритна инфекция. Под микроскоп се виждат светещите фузоритни петънца в кръвта. Според доктор Сноу става дума за особен вид симбиоза, която е смъртоносна за хората.

— Фузорити, а? — проскърца гласа на Уийлър. — Значи пак тия проклети Рифове! Разбираш ли какво означава това? Звездната Рожба — ето какво! Сведенията ми се оказаха верни — той е някъде тук!

— Не е възможно. Претърсихме цялата станция.

— Нищо не открихме, генерале — повтори Делта Четири като ехо. — Освен мъртвите тук няма никого!

— Няма значение, той е тук. Ще го намеря и ще го заставя да ме заведе на „Общност“.

Ган си спомни за шума, идващ иззад масивната, заключена врата.

— Намерих някаква врата… Може зад нея да има нещо. Там открих телата…

— Напред! — извика генералът и се понесе в съответствие със собствената си заповед като задействан механизъм.

Бойси и Делта Четири го намериха в склада, където се съхраняваха консерви и незаписани магнитни ленти. Уийлър ровеше в запасите и отвреме навреме си подвикваше одобрително.

Обратният път дори и в слабото гравитационно поле на Меркурий беше изморителен и момичето спря по средата. Ган застана до нея и известно време се гледаха мълчаливо. Изведнъж се чу шум от гъсеничното шаси, което движеше съединителния шлюзов тунел. Звукът се предаваше през скалата и фундамента на станцията.

Значи имаше още един кораб или… техният крайцер се готвеше да излети!

Ган извика на момичето да го следва и побягна с всички сили.

Масивната врата, пред която лежаха мъртвите тела беше наполовина отворена, а труповете бяха изчезнали.

Генералът и Бойси без излишни приказки се заеха да обискират помещението. Гледаха под масите, зад апаратите, навсякъде.

— Изчезнали са — обобщи Ган.

— Изчезнали са — повтори и Уийлър.

— И откраднаха крайцера ви — добави трети глас.

Двамата мъже рязко се обърнаха. Сестра Делта Четири не си беше губила времето да търси, а беше влязла в съседната стая, където се пазеха най-ценните записи. Сега вътре имаше и нещо друго — младо момиче, което посветената побутваше пред себе си.

— Откраднаха кораба ви — повтори момичето. — Бяха трима. Отвориха вратата и избягаха.

Бойси почти не чуваше думите й. Мислеше за съвсем други неща — медна коса, лек загар, яркосини очи… толкова познато лице…

Момичето, което намериха в станцията на Меркурий беше същото, с което той се запозна преди няколко седмици на няколко милиарда километра от мястото, където се намираха сега.