Читать «Звездното дете» онлайн - страница 58

В могъщата пещ на Слънцето всяка секунда морето водород се превръщаше в хелий, излъчвайки океани енергия. Всяка секунда всеки един квадратен сантиметър от необятната повърхност изпращаше в пространството шест хиляди вата лъчиста енергия.

На слънчевата страна на Меркурий от меките скали се стичаше калай и олово. Хилавата атмосфера прокарваше част от топлината до тъмната страна, която в противен случай би замръзнал до температура, близка до абсолютната нула.

Станциите, разположени на терминатора, балансираха между изпепеляващата топлина и смъртоносния хлад.

— Ето я — генерал Уийлър тикна показалеца си в екрана. — Това е седмата станция. Сега ще видим каква е тая Звездна Рожба!

Поклащайки се в полетата на нереактивните си двигатели, крайцерът забави падането, увисна и накрая меко се спусна върху разтопеното каменно поле. Замря в сянката на сребристия купол, от който стърчаха насочени към Слънцето телескопи, радари, пирометри и лазери. Над входа блестеше надпис:

„НАЙ-МОГЪЩИЯТ НАГРАЖДАВА НАЙ-ВЕРНИТЕ“

— Верни на кого? — изсумтя генералът. — На мен, Ган? Вярвай в мен!

Бойси спокойно погледна към Уийлър, а след това и към Делта Четири. Момичето запази мълчание, очите й бяха скрити под черната качулка. Ган поклати глава, но нищо не каза. Само си помисли: „Откачил е, като Машината.“

От кулата на станцията към кораба бавно пълзеше гъвкава тръба, която изпълняваше ролята на въздушен шлюз. Стигна до люка и прилепна херметично за корпуса.

Вратата се отвори. Ган стана и се обърна към спътниците си:

— Нека отидем заедно. Не се знае какво ще намерим вътре.

Уийлър тръгна пръв. Ръцете и краката му гребяха из въздуха като лопатки на древен двигател. Делта Четири нерешително спря до люка, погледна към Ган и изпя няколко бързи фонеми.

— Аз… Не успях да схвана… Нали твърдеше, че съм обучен само наполовина. Каза нещо за роднини…

— Помолих ви да бъдете внимателен — каза Джули на английски. — Брат ми е вътре, а той е емоционално неуравновесен.

— Не разбирам.

Делта Четири не отговори. Кимна и влезе в предверието на станцията.

Ган побърза след нея и чу дрезгавия глас на генерала:

— Привет на всички! Има ли някой тук?

Уийлър се бе качил на метална маса и се оглеждаше на всички страни. Зад гърба му се виждаха подредени електронни прибори и апаратура, които мигаха и жужаха, без да му обръщат никакво внимание. В стаята нямаше хора.

— Нищо не разбирам — процеди Уийлър.

Слезе от масата, вдигна слушалката на телефона и натисна случаен бутон. Ослуша се и остави слушалката на мястото й.

— Няма никой — смръщи вежди той. По гласа му личеше, че е ядосан. — Това да не е някакъв майтап? Звездната Рожба се е осмелил да се шегува с мен?