Читать «Звездното дете» онлайн - страница 61

Пред него стоеше Карла Сноу.

14

Помпите постоянно прекарваха въздуха през охладителната инсталация, но на хората им се струваше, че огромния диск на Слънцето ги изпепелява с непоносимата си светлина, сякаш се намират отвън върху повърхността на планетата.

Карла Сноу протегна ръка и докосна рамото на Бойси.

— Мислех, че си загинал — в гласа й личеше учудване. После погледна към Делта Четири, която търпеливо й разтриваше китките.

— Няма значение. Как попадна тук? Звездната Рожба ли те изпрати?

Карла замислено поклати глава:

— Не знам. Когато ти изчезна, аз тръгнах да те търся.

Генералът гледаше през един от телескопите и в този момент извика:

— Ето ги! Виждам злодеите! Намират се между нас и Слънцето!

Скочи към пулта, натисна един бутон и изображението на екрана се смени.

Видяха крайцера, с който пристигнаха. Вече доста се беше отдалечил и едва се различаваше на фона на звездите.

— Кой го управлява? — недоумяваше Бойси.

— Същите тия престъпници, които намерихме тук! Престорили са се на умрели и са похитили кораба ни!

— Генерале — искрено заяви Ган, — може би не ми вярвате, но аз не съм сбъркал. Те не се преструваха, наистина бяха мъртви!

— Тогава как… Вижте ги тия идиоти! Засилили са се право към Слънцето! Корабът не може да издържи температурата на фотосферата! Ще се самоубият!

Бойси се обърна към Карла.

— Защо си ме търсила?

Тя се изчерви и отмести поглед.

— Полковникът умря. Баща ми каза, че тази болест е опасна и закара тялото във Фрийхевън, за да проведе по-прецизни изследвания. Не знаеше какво е станало с теб. И аз не знаех, но… Помислих си, че ще успея да те намеря.

Сестра Делта Четири тихо стана, мина от другата страна и се зае да масажира втората китка. Карла продължи да разказва, без да поглежда към Ган. Крайцерът се приближаваше все по-близо до един приличащ на пипало протуберанс.

Карла разказа как пуснала пироподчето на Хиксън на свобода и то отлетяло, а тя оседлала един пространственик и тръгнала след него.

— След като ти изчезна и Зафар умря, пироподът съвсем побесня. Мяташе се из помещенията и аз помислих, че търси теб, затова го пуснах.

— Звездната Рожба! — извика генералът. — За него разкажи! Намери ли го? Разбра ли кой е той?

Карла се поколеба, преди да отговори:

— Може би го видях… Мисля, че го срещнах в центъра на Вихъра.

Вихърът не е нито планета, нито звезда, нито комета, дори не е и Риф в истинския смисъл на тази дума. Той обединяваше елементи на всички тези обекти. Без съмнение в началото това е било Риф, обикалящ около Слънцето. По-голямата част от масата му представлява газ като при кометите. А в сърцевината му водородът се превръща в хелий, както е при звездите.

На практика Вихърът е по-плътен от всички други Рифове. С течение на времето би могъл да се превърне в ядро на нова звезда. Притежаваше невероятна ъглова скорост на въртене. Някаква сила, по-мощна от гравитацията не разрешаваше на частиците му да се разлетят в пространството. Влизащите в състава му Рифове бяха много, много стари и се различаваха от обикновените. Страшни, мутирали пироподи браздяха околностите му. Нито един човек, дори жителите на Рифовете, не беше прониквал до централната му част.