Читать «Звездното дете» онлайн - страница 6

— Глупости! — изрева Планиращият. — Доведете ми го! Какво толкова не знаете? Доведете ми този Бойси Ган!

Това също беше начало, но за Бойси Ган всичко започна преди много месеци. По онова време той беше шпионин.

2

Всичко започна на станцията „Поларис“ — голям метален обръч, плуващ в ледената пустош отвъд Плутон. „Поларис“ беше едно от звената на Заслона, който защитаваше планетите на Плана на Човека от Рифовете.

Бойси Ган беше едва двадесет и шест годишен, но вече имаше звание оператор-майор.

Беше висок един и осемдесет, с кестенява коса, сини очи, широки рамене и тесен ханш. Имаше вид на човек, който умее да се грижи за себе си, и наистина бе така.

Пристигна на борда на станцията с обаятелна усмивка на устните и обезоръжаващ поглед.

— Докладва Бойси Ган, сър — отрапортува той на дежурния офицер. — Кадет от Технокорпуса Бойси Ган се явява по разпределение.

Излъга. Не беше кадет. В шпионската школа на Плутон му дадоха ново звание и го законспирираха. Един оператор-майор винаги привлича вниманието. А кадетът се шляе където иска и гледа каквото иска.

Дежурният офицер му връчи заповед за настаняване, помогна му да си прибере багажа в товарния отсек, стисна му ръката и го прати при коменданта на станцията — машинен полковник Мохамед Зафар.

Ган имаше за задача да разследва слуховете за странна антипланова дейност на борда на „Поларис“. Той беше истински войник на Плана и в съзнанието му антиплановата дейност асоциираше с нещо гнило, долно, злобно и вредно. Очакваше да завари тук пълен срив на дисциплината и нежелание да се подчиняват на Плана.

Обаче дисциплината си беше наред. Хората бяха спретнати. Докато вървеше по пластмасовите коридори забеляза, че металните части на станцията са идеално полирани. Странно, помисли си Ган. Но той имаше поставена задача и знаеше как да я изпълни.

Почука на вратата на коменданта и отвътре се чу:

— Влез!

Отвори, изпъна се в стойка „мирно“ и отдаде чест:

— Кадет Ган се явява по разпределение, сър!

Полковникът също отдаде чест. Това леко удиви Ган, но не се издаде — оставаше си образец на военно държание и дружелюбие.

Машинният полковник Мохамед Зафар беше нисък, мургав мъж с изрядно изгладена белоснежна униформа. Изглеждаше надежден и непоколебим като самият План.

— Добре дошли на борда, кадет — каза той. — Мога ли да видя назначението ви?

— Тъй вярно, сър!

Назначението също беше фалшиво. Според него Бойси беше оператор на лазерни устройства и идваше от Земята. Не се споменаваше нито истинското му звание, нито преминатия интензивен курс на обучение в школата на Плутон. Комендантът внимателно го прочете и кимна.

— Кадет Ган — тихо, но отчетливо каза той, — приветствам ви с пристигането на „Поларис“. Както знаете, нашата станция е важно звено от Заслона. Основната ви задача е да откривате незаконните контакти между територията на Плана и областта отвъд Плутон — така наречените Рифове на Космоса — и да ги пресичате. Втората ви задача е доколкото е възможно да следите какво става на самите Рифове. Радарните, лазерните и оптичните системи са основните инструменти за изпълнението на тези задачи. Поради тази причина, кадет, на плещите ви ляга голяма отговорност. Няма да ни подведете, нали?