Читать «Звездното дете» онлайн - страница 4

Вълната се устреми към станциите на Плана на спътниците на Юпитер, угаси пръстените на Сатурн, погълна спътниците на Уран и Нептун и стигна до командния комплекс на Космическия Заслон, разположен на Плутон. Там я забелязаха съвсем случайно, когато погледнаха към Слънцето. Никой не се изплаши.

Тъмнината заля и Космическия Заслон — мрежа бойни станции, лазерни установки и патрулни кораби, бдителни и готови да защитят Плана на Човека от нашественици от Рифовете и от врагове като Звездната Рожба.

Страхът, обхванал екипажите на хилядите бавно въртящи се космически крепости, ги накара да изпратят аварийни сигнали към патрулните кораби, където завиха десет хиляди сирени. Замигаха лазерите за свръзка, предавайки страшната информация и сеейки паника и ужас.

След едно денонощие вълната достигна границата на Слънчевата система — ледените парчета замръзнал метан и амоняк. До Слънцето бе твърде далеч и гравитационните му лапи не бяха успели да сглобят от тези късове истински планети.

И накрая, когато всички предни постове на Плана останаха назад, вълната започна да залива Рифовете.

Тъмната вълна не представляваше нищо ужасно за Рифовете — за тези живи астероиди, изградени от многовековната работа на микроскопични вакуумни организми, наречени фузорити. Просто още едно събитие в живота, изпълнен с опасности и чудеса.

Самотният копач с досада погледна в посоката, където допреди малко светеше Слънцето, изрови от раницата си светещ кристал и отново се зае да кърти минерали.

На друг риф мисионер от Звездната Църква погледна часовника си, а след това и небето. Не се изплаши, защото очакваше събитието.

Обърна се към блестящият Денеб1, падна на колене и прошепна думи на благодарност. След това се върна към работата си — да довърши новия космоботуш. По професия беше дизайнер на обувки.

Тъмната вълна се промъкна в града на решителните, здрави и свободни хора — бегълци от планетите на Плана. Това беше крупно струпване на рифове, където се строеше голяма космическа армада от фузоритна стомана. Момиче на име Карла Сноу гледаше гаснещото Слънце и в очите й се появиха сълзи.

На друга жива скала един пастир грижовно прибра женския пространственик, заплашен от нападение на пиропод. Скрит зад кристал органично желязо, хвърляше погледи към разширения от бременността рифоплъх, като не забравяше да дебне бронираните убийци и да се опитва да ги прогони с изстрели от лазерния пистолет. Дори не забеляза, че Слънцето е угаснало.

Ето как започна това за всички мъже, жени и деца.

Тридесет и девет минути по-късно Слънцето отново избълва животворен поток светлина и топлина върху вече променения свят. Атомните му мотори заработиха с пълна мощност. Водородът се превръщаше в хелий, енергията достигаше повърхността и се устремяваше в пространството.

Три минути по-късно светлинната вълна удари купола на обсерваторията на Меркурий. Хиляди автоматични прибори и камери фиксираха станалото. Хлипайки от радост, ослепените астрономи сигнализираха с лазер на Земята: „Слънцето оживя!“