Читать «Звездното дете» онлайн - страница 5

Но светлината достигна Земята преди съобщението.

Първите лъчи докоснаха мястото, където се бе разположил Планиращият. На рамото му седеше сив метален сокол, който хвърляше сърдити погледи. Очите му светеха с рубинов блясък, сребристите крила помръдваха. Планиращият разгъна един свитък и прочете заглавието:

ИСКАНЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ

Свитъкът бе донесен от личната му охрана. Намерили го пред вратата на кабинета. Там пишеше:

„Звездната Рожба настоява да се освободят всички негови последователи, които Планът на Човека задържа на служба чрез дистанционно управляеми нашийници.

Звездната Рожба настоява всички негови последователи, които са изпратени в Банките за органи, да бъдат приведени в естествен вид и освободени.

Звездната Рожба настоява така нареченият Космически Заслон да бъде демонтиран и да се разреши свободен достъп към Рифовете на Космоса от планетите на Плана и обратно.

Тъй като Планът на Човека се счита за неуязвим, Звездната Рожба е подготвила демонстрация на своите възможности с цел предупреждение. Точно в момента на пролетното равноденствие Слънцето ще бъде угасено, а най-близките дванадесет звезди ще премигнат.

Ако Планиращият не изпълни горепосочените искания, след демонстрацията ще бъдат приети по-строги мерки. Планът на Човека ще бъде унищожен.“

— Антипланови брътвежи! — заяви Планиращият. — Наглост! Предателство!

Възрастен полковник от Технокорпуса нерешително се обади:

— Сър, трябва да се вземат мерки…

— Мерки! — ядоса се Планиращият, а стоманеният сокол звънко приплясна с криле. — Какво казва Машината?

— Няма данни, сър — отвърна момиче с безразлично лице, облечена в халат с качулка. Гласът й звучеше като далечна музика.

— Няма данни? Ами, намерете! Изяснете каква е тая Звездна Рожба! Обяснете как успя да извърши това и как да му попречим, ако опита пак!

Полковникът се осмели да каже:

— Сър, вече няколко години получаваме сведения за така наречената Звездна Църква. По всичко изглежда, че тази нова религия е възникнала на Рифовете…

— Пак Рифовете! Трябваше да ги унищожим още преди двадесет години!

— Точно така, сър. Но не го направихме. Колонистите… тоест, моля да ме извините, варварите, обитаващи Рифовете, са измислили нова религия. Те се кланят на звездата Денеб — мисля, че е от Лебед. Въобразяват си, че на нейните планети се намира Раят. Жадуват да се преселят там, или поне част от тях. Макар че съвременен звездолет, движещ се сто пъти по-бавно от светлината би изминал тези четиристотин светлинни години за не по-малко от четиридесет хиляди…

— Не се отвличайте! — прекъсна го Планиращият. — Какво представлява тази Звездна Рожба?

— Ами-и… Сър, преди няколко години изпратихме там един специален човек, упълномощен да води разследване по случая. Името му е Бойси Ган, сър, и…

— Доведете го тук! Нали е на Земята?

— Да, сър, но… Той се върна по много странен начин. Фактически… — полковникът се обърка. — Трябва да призная, сър, че не знаем точно как се е върнал.