Читать «Звездното дете» онлайн - страница 23

Падаше… Падаше… Падаше…

Падането продължи хиляди години. Стаята отдавна се потопи в мрак и изчезна. Разтревоженото лице на Карла, обърканият поглед на баща й, омразната физиономия на Мохамед Зафар — всичко изчезна. Смътно виждаше някакви огнени точки — звезди, планети, галактики, мъглявини, — които плуваха и трепкаха…

Безкрайно падане през милиардите километри пустош.

И наистина беше така.

После падането престана. Треперейки, Ган се изправи на крака, но веднага падна и си разби носа в сивия под.

Беше отвикнал от силните гравитационни полета.

Значи това не е риф, а планета!

Във всички посоки тръгваха празни метални коридори. Около него мигаха индикатори, въртяха се дискове с магнитни ленти. Най-после майорът се добра вкъщи. Намираше се в подземния лабиринт, където бяха скрити могъщите електронни вътрешности на Планиращата Машина.

6

Ето как започна всичко за Бойси Ган.

Беше се приземил в най-недостъпното място на Земята — в сърцето на Планиращата Машина.

От коридорите духаше топъл вятър. Чуваше се далечно, равномерно жужене, прекъсвано от време на време от шума на въртящите се дискове. Ган бавно се изправи — беше отвикнал да се бори със собственото си тегло.

Когато мъглата пред очите му се разсея, той се огледа и видя в края на един от коридорите ярка светлина. Явно там имаше стая.

Тръгна по коридор, запушил разкървавения си нос с длан. От соления вкус на кръвта се закашля.

Струваше му се, че светлината идва от обширната, кръгла зала. Таванът беше много висок, по пода като острови стърчаха пултове и контролни панели. Нямаше никой. В залата влизаха двадесет и четири тунела. По един от тях дойде и Бойси.

Приседна, докато чакаше да му мине световъртежа. Събра последните си сили и извика:

— Помогнете! Има ли някой тук?

Отговори му само ехото и далечното жужене на магнитните дискове.

Постепенно Ган започна да усеща присъствието на един особен живот — този на механизмите. Огледа един по един всички коридори, но не видя нищо освен дългите редове изчислителна техника и гъста плетеница от кабели.

Едва успя да се добере до кръглия пулт в центъра на залата. Срещу всеки тунел беше обърнат по един контролен панел с множество светещи индикатори и бутони. Очарован, Бойси наблюдаваше стремителния бяг на светлинките.

Отлично познаваше мястото от десетките лекции и учебни видеофилми, които им прожектираха в Академията на Технокорпуса. Беше попаднал в най-секретното, най-добре защитеното място на деветте планети от Слънчевата система — в мозъчния център на Плана на Човека.

А Машината не знаеше, че той е тук!

Този факт го потресе и ужаси. Не се страхуваше за живота си, макар че осъзнаваше в колко опасна ситуация е попаднал. И за по-дребни прегрешения изпращат в Банката за органи. Не, той се страхуваше за благополучието на Плана. Как изобщо би могло да се случи подобно нещо?

Въпреки огромния обем памет, в която се съхраняват данни за всяка една постъпка на всеки един член на системата на Плана, въпреки неимоверното количество знания от всички области на науката, Машината не е в състояние да забележи, че в сърцето й свободно се разхожда човек, проникнал там без разрешение!