Читать «Звездното дете» онлайн - страница 25

Избръснат до синьо сержант с радарен шлем му подвикна грубо:

— Хайде, Оп, ставай! Ще говориш с генерала.

Тръгнаха по сивите коридори към асансьора. От лекото претоварване му се завъртя главата. Когато асансьорът спря, Бойси едва не падна. Сержантът го хвана и успя да го задържи.

— Мърдай, Оп!

Пресякоха коридора и влязоха в празна сива стая, където Ган дълго чака, изпънат в стойка „мирно“.

Най-сетне пазачът му се обади:

— Влизай!

И го бутна към вратата. Явно беше получил разрешение чрез радарния шлем.

Бойси влезе в голяма стая с превъзходни мебели. Златният бюст на Планиращия се усмихваше от мраморен пиедестал. На видно място върху бюрото бе поставен златен куб за свръзка с Машината. До него имаше табелка, чийто надпис гласеше:

МАШИНЕН ГЕНЕРАЛ АБЕЛ УИЙЛЪР

Зад бюрото седеше самият генерал.

Уийлър доста дълго оглежда доведения престъпник. Машинният генерал наистина изглеждаше отчасти като машина — масивен, широкоплещест, с резки движения. Тялото му изглеждаше като метално — бронзова кожа, стоманени очи, коса с цвят на меден проводник. Втренчено наблюдаваше човека пред себе си, след което премести погледа си върху плота на бюрото. Там имаше нещо.

Бойси Ган почувства как металния нашийник го души. Кръвоизливите по тялото му пулсираха, целия плувна в гореща пот, но продължаваше да стои изпънат в стойка „мирно“. В Академията се научи да стои в това положение колкото се наложи, като правилно пренасяше тежестта от единия на другия крак. Стараеше се да мисли за това, че е длъжен да стои „мирно“. Останалото нямаше значение.

Мрачният поглед на генерала беше впит в екраните, вградени в плота на бюрото. Ган не можеше да ги види. След миг Уийлър натисна един клавиш и, както се досети Бойси, се свърза с Машината. Но защо не използва куба за свръзка? Не се сети, че генералът не иска да прави това в негово присъствие — щом един човек е успял по необясним начин да проникне в сърцето на Машината, би могъл по същият необясним начин да научи езика механиз.

Абел Уийлър гледаше екрана и чакаше. Внезапно вдигна поглед и се втренчи в Бойси.

Екраните угаснаха. Плоското бронзово лице на генерала заприлича на маска, сякаш неумел пластичен хирург е забравил да съедини нервите към мускулите.

— Оператор-майор Бойси Ган! — Бойси едва не подскочи. Гласът приличаше на удар с чук по наковалня. — Свободно!

Ган въздъхна и пристъпи от крак на крак, но не почувства облекчение. Очите на генерала продължаваха да го следят — стоманени и безпощадни като сонди, които проникват в мозъка.

— Машината иска данни — заяви Уийлър.

— Знам, сър — отвърна Бойси. — Разпитваха ме над сто пъти.

— Ако трябва, и хиляда пъти ще ви разпитат. На Машината й трябва истината, и то веднага. — Генералът се наведе напред, главата му заприлича на бутало. — Каква е тази Звездна Рожба?

— Не зная, сър. Разказах всичко, което ми е известно.

— Кой е написал Искането за Освобождаване?

Ган почувства как в гърлото му застана буца. Преглътна, поклати глава и каза:

— Не зная.

— Как проникнахте в подземията на Планиращата Машина?

Бойси осъзнаваше безнадеждното си положение, но продължи да клати глава.