Читать «Звездното дете» онлайн - страница 24

Бойси забеляза, че започва да хлипа. Главата му се въртеше. Отчаян, той се подпря на един пулт и се опита да се ориентира в показанията на индикаторите. Видя един куб за свръзка. За миг се обнадежди. Но тези кубове са предназначени за посветените, които носят монтираната в черепа си метална пластина, която служеше за свързване на Машината с мозъчните центрове. Нима би се осмелил да използва куба за свръзка?

Мина му безумната мисъл да натисне произволен бутон и да дръпне коя да е ръчка. И най-незначителната промяна ще разтревожи машината и след няколко секунди ще се появи ремонтната група.

Пред очите му попадна червена пластина, върху която ярко светеше самотен бутон. Под него беше написана една единствена дума: „СТОП“.

Затаил дъх, Бойси гледаше бутона в продължение на няколко безкрайни секунди. Ако бутонът действа в съответствие с повече от ясния надпис, то в негова власт… в негова власт е…

Да изключи Машината!

Оператор-майор Бойси Ган, випусник на Академията, завършил шпионската школа на Плутон, обучен да се бори с всички опасности в Слънчевата система, внезапно се оказа на границата на истерията. Да изключи Машината!

Не можеше да понесе тази мисъл.

Хвърли се към куба за свръзка, напипа превключвателя, извика, зарида, заговори несвързано. Не знаеше езика механиз, който Машината бе разработила за посветените, но дори и да го знаеше, едва ли в този момент би могъл да го използва. Беше си изгубил ума от страх.

Когато войниците на Плана се втурнаха в залата със заредено оръжие, намериха Бойси да лежи на пода. В този миг животът му висеше на косъм. Но лейтенантът, който командваше войниците, огледа тялото на Ган, помисли малко и заповяда:

— Не стреляйте! Трябва да бъде разпитан. Занесете го в Службата по Безопасност, и то бързо!

Четири дни подред най-мускулестите специалисти от Службата по Безопасност разпитваха Ган, без много да се церемонят.

Той отговаряше на всички въпроси, казваше истината, но за нея получаваше само удари по ходилата и ребрата. Десетки пъти губеше съзнание от побоите и отново се свестяваше, чувствайки как санитарят вади иглата на спринцовката. Разпитът продължаваше.

Най-сетне му позволиха да заспи. Но не защото останаха доволни от отговорите, а защото лекарите се страхуваха да не умре преждевременно.

Когато се събуди, всяка клетка на тялото му крещеше от болка. Беше привързан към операционна маса. „Банката за органи“ — бе първата му мисъл. Но се оказа, че се намира в затвора. По всичко личеше, че лекарите добре са се потрудили — макар че тялото го болеше, можеше да се движи, да си свива пръстите и очите му да се въртят накъдето трябва.

Почувства около врата си нещо хладно, твърдо и тясно. Нашийникът, който Хари Хиксън свали толкова лесно, отново си беше на мястото.

Санитарите се суетяха около него. Развързаха го и му помогнаха да се изправи.