Читать «Звездното дете» онлайн - страница 21

Той изключи осветлението.

— Погледнете! Какво е това?

Присъстващите едновременно ахнаха. Карла извика, един от мъжете изруга.

В полумрака кожата на Зафар изпускаше златиста светлина, подобно на кръвта на пространственика, който умря пред очите на Бойси. Лицето на болния сияеше като Слънцето, погледнато през черно стъкло. Увисналата китка проблясваше в жълто, сякаш се бяха струпали милиони фузорити…

— Татко, това е… като при Хари — прошепна Карла.

Докторът кимна. Лицето му беше мрачно.

— И краят ще е същият. Ако не се случи чудо, след един час този човек ще бъде мъртъв.

Той въздъхна и посегна да включи осветлението, когато нещо изсвистя и прелетя над главите им.

— Това пък какво е? — изуми се Сноу и включи светлината.

До главата на умиращия седеше червенооко създание, ръмжеше и изпускаше дим.

— Това е Хари… тоест, неговото пироподче! Ние го докарахме тук — извика Карла.

— Разкъсал е мрежата — неуверено започна Бойси. След това леко се усмихна: — Хари би бил доволен — животинката се е научила да лети.

Беше ясно, че полковник Зафар няма да живее дълго. Той умираше. Имаше минути, когато преставаше да диша, след това животът отново се връщаше и той намираше сили да измърмори поредната безсмислена фраза като: „Звездната Рожба!… И Лебед няма да му помогне…“.

Сноу се суетеше около лабораторната маса в ъгъла. Отвреме навреме отиваше до болния, проверяваше дишането, клатеше глава и се връщаше при микроскопа. Накрая извика Карла и Бойси.

— Погледнете — посочи той прибора.

Карла погледна в окулярите, след което въпросително се обърна към баща си.

— Разбираш ли? Сега и вие, млади човече.

Бойси се опита да протестира:

— Докторе, аз не съм учен, не знам какво да гледам.

В този момент се наведе над окулярите и замълча. В случая научната подготовка нямаше значение, макар че пред очите му се появи картина, каквато не беше виждал през живота си.

Сламеножълти еритроцити1 и бледи еозинофили2 плуваха сред колониите полезни микроорганизми, които живеят в тялото на всеки човек. Техните очертания — пръчици, звездички и безформени петънца — му бяха смътно познати. Но не всички. Там се вместваха неизвестни бактерии — тъмни и на пръв поглед незабележими, — които мигаха и изпускаха ярка златиста светлина, сякаш предавах сигнали за бедствие от недрата на организма. Бяха много — стотици и дори хиляди. Пространството под окуляра сияеше от тяхната златиста светлина.

— Велики План! — прошепна Бойси. — От това ли умира?

— Наблюдавах същата картина в кръвта на Хари Хиксън — бавно произнесе докторът. — Точно преди смъртта му.

Застана пред микроскопа и продължи:

— Това са фузорити. Цял месец правих спектрални анализи и хроматография1, но успях да изясня със сигурност, че присъстват в кръвта на Хари. Колониите фузорити бурно се размножават и го убиват.

Погледна в окуляра и отново отиде при болния. Полковник Зафар дишаше тежко, очите му бяха разширени и втренчено гледаше тавана, а кожата му изпускаше златиста светлина.

— Карла! — извика докторът. — Херметизирай стаята, бързо! Ще пуснем чист кислород под налягане… Но и това няма да го спаси — уморено добави той. — Само ще удължи агонията.