Читать «Звездното дете» онлайн - страница 22

Момичето побърза да затвори вратата, снабдена с устройство за херметизация, докато баща й отвърташе клапана на металната бутилка с кислород. Ган чу свистенето на газа, ушите му заглъхнаха от повишаването на налягането. Гласът на Карла беше странно далечен, когато тя каза:

— Татко! Той се опитва да стане!

Машинен полковник Зафар беше седнал в леглото. Погледът му стана разумен, дишането се уравновеси. Обаче златистата светлина беше станала по-ярка, а по челото му изби пот.

Погледът му се спря върху Бойси Ган.

— Ти! Лебед ще те отнесе! Върни се при Машината, предателю! — Той направи рязък жест — вълнообразно движение, също като Хари Хиксън.

В този момент Бойси се сети как се казва звездата, намираща се в центъра на Лебед.

— Алфа! — възкликна той. — Денеб!

Зафар го изгледа свирепо.

— Не споменавай свещената дума с мръсната си уста! Звездната Рожба ще те прати в сърцето на цитаделата, в червото на самата Машина, която си играе с вас като с пешки. Звездната Рожба ще открие и ще унищожи враговете!

Зафар се задъха. Очите му се затвориха. Бойси крадешком погледна към Карла и баща й, но прочете на лицата им само недоумение.

— Звездната Рожба? — прошепна момичето. — Татко, за какво говори той?

— Не знам, Карла. Носят се слухове… Говори се, че Звездната Рожба ще пренесе последователите на Звездната Църква на планетите около Денеб, когато му дойде времето.

— Това не са слухове! — извика Зафар, но се задави от кашлица. — Той съществува! Видях го в центъра на Вихъра! Той ме докосна със сияйната си ръка!

Доктор Сноу застана до болния и се опита да го успокои и да го накара да легне.

— Не! — изкрещя полковникът. — Не пречете на Звездната Рожба! Гледайте!

С трепереща ръка извади от чантичката на кръста си пергаментово парче и продължи:

— Това е Искане за Освобождаване! Звездната Рожба ми възложи да го изпратя на Земята и аз го изпращам!

Пироподчето на Хиксън се мяташе из стаята, очите му се разгоряха в богатата на кислород атмосфера. Люспите му сякаш бяха настръхнали. Очите на Зафар станаха почти оранжеви, изпускайки светлина от златистите прашинки. Като че ли гледаше някъде извън клиниката…

Бойси Ган почувства тласък, сякаш подът се заклати, макар че стаята оставаше неподвижна.

— На Земята! — извика умиращият и хвърли пергамента. — Лебед, носи го! Звездна Рожбо, води го! На Земята!

Сноу отново се опита да го успокои, но полковникът бутна ръката му.

— И ти, шпионино, роб на Машината! Лебед ще отнесе и теб!

Бойси отвори уста, за да отговори, но думите застанаха на гърлото. Стаята рязко се наклони. Светът се завъртя. Останалите сякаш нищо не забелязваха. Последва нов тласък. Ган се присви, възстанови равновесието, машинално протегна ръка към пергамента…

Пергаментът се изплъзна от ръката му и… изчезна! Току-що беше тук и в следващия миг сякаш се изпари. На това място въздухът помътня и се завъртя около въображаема ос.

Вихърът ставаше все по-силен. Растеше, приближаваше се към Ган и стаята отново затрепери. Той искаше да се отмести, да се спаси, но внезапно отлетя от мястото си в самия център на вихъра.