Читать «Отшелника» онлайн - страница 36

— Ами! Обладан? Не съм привързан към комара повече от другите офицери. Не играя пристрастено. В състояние съм по всяко време да се откажа от това увлечение.

— Това ме радва! И така, вече знаеш с какви средства разполагаме. Вече започнаха да се заглеждат във финансите ни. Денонсираха ми две ипотеки. Не платя ли, ще се явят и другите кредитори и ние ще фалираме. В рамките на два месеца трябва да намеря сто хиляди гулдена в брой. Ти можеш ли да набавиш парите?

— Не.

— Но един Хагенау не обявява банкрут. За него, като носител на едно толкова благозвучно име, винаги има средство да достави в посочения срок някакви си мизерни сто хиляди гулдена, та дори чрез женитба.

Синът се засмя принудено и попита:

— Кой трябва да склони на тая работа? Ти или аз?

— Ти, естествено!

— Погледни ме! Има ли нещо красиво по мен?

— Ти си Хагенау, това е достатъчно.

— Ти може би вече си се озърнал сред дъщерите в страната?

— Естествено. Както знаеш, имам навика във всички неща да постъпвам методично. Впрочем ти вече познаваш въпросната дама. Поне по-рано я познаваше, макар в последните години да не си я срещал.

— Коя е тя?

— Теодолинде.

— Гръм и мълния! — извика Валтер. — В моята памет има само една Теодолинде. Това е фройлайн Теодолинде фон Фалкенщайн.

— Нея имам предвид.

— По дяволите! Наистина ли за нея трябва да се оженя?

— Определено!

— Тя трябва да се е развила в истинска красавица.

— Разкошна е, казвам ти!

— Ти видя ли я?

— Вчера. Баща й е богат като крез. И имай предвид, че тя сега ще наследи цялото баронство Хелфенщайн.

— Как така?

— Родът води името Фалкенщайн. Нали така се казва и селото, край което се издига замъкът Хиршенау. Хелфенщайн сега се загубват и всички имоти се падат естествено на Фалкенщайн.

— Дали ще го дочакаме!

— В това няма никакво съмнение.

— Барон Франц фон Хелфенщайн е още жив.

— Той определено ще падне под ръката на палача.

— После налице е Улрике фон Хелфенщайн!

— Това нищо не променя. С нея ще се разплатят.

— И по-нататък се шушукат разни неща за…

— Какво се шушука?

— Че малкият Роберт бил още жив.

— Глупости! Момчето изгоря на времето. Вчера аз говорих с Фалкенщайн и всичко уредих. От теб се иска само да използваш случая.

— Дъщерята какво каза?

— Съгласна е.

— Без да ме познава?

— Виждала те е по-рано, а освен това бях взел една твоя фотография. Ти, изглежда, доста й се хареса.

— Страшно се радвам. Ти, разбира се, съзнаваш, че трябва да й хвърля едно око, преди да взема някакво решение.

— От мен да мине, макар че тук няма нищо за решаване. Ние се нуждаем от пари, Фалкенщайн ги има предостатъчно, а дъщеря му е истинска Юнона по красота.

— Ти наистина възбуждаш любопитството ми. Къде бих могъл да я мярна?

— Отсреща в Грюнбах, където сега пребивава.

— Иска ми се още днес да отскоча нататък.

Бащата разтърси енергично глава.

— Не става. Фалкенщайн отиде днес нагоре към замъка Хиршенау, за да предяви претенциите си, и ще се върне едва утре. Аз гледам на работата като уредена. Ти се жениш за красивата Теодолинде и двамата си оставаме притежатели на всичките си имоти. Най-тежка би ми била загубата на нашия красив Райтценхайн. Откак открихме и анализирахме минералните извори, на това място предстои блестящо бъдеще.