Читать «Отшелника» онлайн - страница 34

Протегна му малката си ръка. Той я пое и я стисна силно. Не знаеше какво да прави и какво да каже. Почувства топлота и блаженство в сърцето си. Искаше му се да целуне тази нежна ръка, а след това и момичето. Но дали то щеше да го допусне? И освен това му мина през ума, че не е възможно един оберлейтенант и кавалер да целува ръката на някакво обущарско момиче. Следствие този ход на мисълта от него се изтръгна възкликът:

— Чумата го взела! Иска ми се и аз да бях обущар! Ама и в друго отношение трябваше да бъда по-различен.

— По различен? И защо?

— Ами погледнете ме! В лицето!

Тя го погледна с искрено удивление и каза, поклащайки глава:

— Лицето ви? Какво му е?

— Толкова е грозно.

Тук момичето се разсмя весело и попита:

— Суетен ли сте?

— Никак. А и за какво ли да бъда суетен?! Но това си е човешко, на никого не му се иска да е грозен.

— Но вие не сте. Зная, наистина, че някои ви смятат за грозен…

— О, знаете?

Тя го погледна замислено в лицето. Погледът й прие особен, недефинируем израз. После отговори като под някакво бързо решение:

— Аз също се осведомих за вас, защото ни оказахте добрина. Ето как знам, че ви наричат Жерава. Невинаги можете да устоите на хазарта. Но в замяна вършите много добрини най-често без да питате дали получателят е достоен за дарението. С това искам само да ви кажа, че аз не ви намирам за грозен. И то не защото сте великодушен и милосърден. Една жена вниква в тези неща по-дълбоко от мъжа.

— Така ли разсъждавате? — попита той учудено.

— Какво ви удивлява?

— Вашият подбран начин на изразяване. Простете натрапчивостта, но… от кого сте го научили?

— От моя брат.

— Той какъв е?

— Музикант — отговори тя с лека отсянка на ирония.

— А! Той трябва да е някой начетен музикант.

— Такъв е действително.

— Къде свири?

— В залата на „Тиволи“ втора цигулка.

— Тъй, тъй. Какво имахте предвид преди малко, когато заговорихте за разликата във възприятията на двата пола?

— Исках да кажа, че мъжът, когато обича, е повече или по-малко повлиян от красотата на формите. Жената обича по-малко формите и повече съдържанието. Аз бих могла да мразя един красив мъж и да обичам някой грозен — зависи от душевните им качества.

Тогава той се наклони към нея и попита напрегнато:

— Бихте ли могли например да бъдете добра към мен?

Мислеше, че ще я постави в неловко положение, но тя отвърна с пълно душевно спокойствие:

— Да, ако бяхте обущар.

— Но така не?

— Не. Или вие бихте могли да ме обикнете, мен, обущарската дъщеря, макар че сте син на фамилия от висшата аристокрация?

Начинът й на аргументация го учуди.

— Може би въпреки това — отговори.

— Е, тогава и аз вас, може би, въпреки това — усмихна се тя, като изтегли сега ръката си, която той все още държеше.

В този миг пощенският колар наду рога. Двамата вече не бяха следили местността. Сега забелязаха, че са пристигнали в Райтценхайн.

Дойде време за раздяла. Хагенау попита бързо:

— Къде бяхте в последно време?

— Тук — отговори тя.

— Сигурно по работа?

— Разбира се — кимна момичето.

— Познавате ли семейство Холм?

— Много добре.

— Нещата се нареждат добре. Трябва да поздравя дъщерята от името на един приятел, господина, когото видяхте да ме придружава в предобеда.