Читать «Отшелника» онлайн - страница 35

По фините й черти плъзна една изключително дяволита усмивка, когато каза:

— С удоволствие бих предала поздрава. Сега да мълчим. Какво ще си кажат хората, ако видят, че разговаряте с една обущарска дъщеря?!

Бързо се отдалечи и той дори не успя да погледне след нея, тъй като колата отново се раздвижи.

Когато слезе после горе в двора на замъка, узна от слугата, че баща му се намира в кабинета. Запъти се нататък и влезе.

До масата седеше една дълга, суха, далеч напред приведена фигура с преждевременно посивели коси. Мъжът се огледа и се надигна от стола, като позна сина си.

— Валтер, ти? — попита. — Толкова бързо наистина не те очаквах.

— Ти пожела бързина и аз се подчиних.

Прегърнаха се и се целунаха. Сега се видя голямата прилика между баща и син. Хагенау старши попита:

— Може би си много уморен от пътуването?

— Никак, скъпи татко.

— Тогава нека поговорим по важната работа, която ме застави да те повикам. Ние двамата сме истински Хагенау — безгрижни, благодетелни, великодушни. Срещу това не може нищо да се каже. Знаеш, че не обичам да мърморя или да се оплаквам от нещо свършено. То не може да се върне назад, но при дадени обстоятелства може да се поправи, само че не с рев и окайване. И така, да погледнем нещата открито в лицето. Ако продължим още половин година да живеем по същия начин, ние ще банкрутираме!

Каза го безстрастно, като спокойно изтърси пепелта от пурата си.

— Шест месеца — рече синът замислено. — Това е по-лошо, отколкото си мислех. Просто смятах нашето състояние за по-значително. Мислех си за сейфа, пълен с ценни книжа… за картините ти…

— Загубена работа! Моите картини не струват нищо. Бил съм мамен от една съвсем безчестна банда. Мислех, че съм познавач, а сега със закъснение разбрах, че съм бил нищо друго, освен едно магаре. Стотици хиляди са хвърляни на вятъра. А ценните ми книжа? Аз спекулирах и нищо не спечелих, освен убеждението, че съм си прахосвал парите, докато банкерът ми хубавичко е събирал всичко и го е задържал за себе си. Трябва да направим следователно tabula rasa. При теб как стоят нещата?

Синът сви рамене.

— Дългове, естествено! — рече бащата.

— Намирах се в много затруднено положение, докато Рандау днес ми зае петнайсет хиляди гулдена, без да съм му искал нещо.

— Благороден мъж! Скоро ще си ги получи!

На бащата и през ум не му минна да отправи упрек към сина. Последният се ослуша и попита:

— Скоро ще си ги получи? Че откъде? Та нали говориш за tabula rasa.

— Пари трябва да имаме, Валтер. Ако не по един, то по друг начин. Нека първо поговорим още за теб. Брат ми от Роленбург ми писа няколко реда. Сигурно си имаш представа, каква тема засягат?

— Мога да се досетя.

— Непредпазлив ли си бил?

— За жалост! Но едва ли по начина, както той вероятно описва.

— Той действително е малко сприхав. Разказва за някоя си там Мелита…

— Ами! Изпихме няколко бутилки вино при нея, но иначе нищо не се е случило.

— Напоследък си бил кажи-речи обладан от демона на хазарта!