Читать «Отшелника» онлайн - страница 38

— Значи Рандау е разиграл комедия с мен?

— Във всеки случай си е позволил една шега.

— Почакай, момче! Солено ще ти излезе това желание в бъдеще!

Старият Хагенау помоли за обяснение и го получи, доколкото бе сметнато за необходимо. След това четиримата седнаха на сериозен разговор, докато слънцето залезе. Тогава се разделиха, Най-напред баща и син крачеха мълчаливо един до друг. После старият Хагенау наруши тишината:

— Очарователно същество, нали?

— Ангел. Иска ми се да се запозная с брат й, към когото храни такава любов. Какво изключително момиче.

— Само да беше богато. На буржоазния произход човек би могъл да махне с ръка. На тези неща вече не се държи така педантично както по-рано.

— Сега съм любопитен за тази Теодолинде.

— В сравнение с Хилда тя е една напълно разцъфнала роза. Можеш да бъдеш убеден, че ще получиш една много красива жена.

— Ще я видя утре веднага щом се върне баща й.

С това разговорът бе приключен и баща и син се отдадоха мълчаливо на мислите си…

Глава 6

Визита в Хиршенау

Барон Фон Фалкенщайн се беше появил изненадващо в Хиршенау. От известно време бе идвал няколко пъти в замъка, докато преди арестуването на Капитана никога не го бяха виждали тук. И днес управителят лично се завтече, за да му помогне да слезе от каретата. Човекът беше заел сегашното си място само няколко седмици преди задържането на барон Франц и бе принадлежал към неговата банда.

— Нещо ново да не се е случило? — попита Фалкенщайн.

— О, твърде много! — отговори управителят. — Моля да се качим! Горе никой няма да ни наблюдава. Там ще се предоставя на услугите ви.

Отведе посетителя горе в един ъглов салон и поднесе освежителни питиета.

— Вестниците упорито мълчат — каза хер Фон Фалкенщайн. — Откак старият ковач Волф се хвърли през прозореца, нищо ново не сме чули. Иска ми се да знам как ще приключи тая работа.

— Нещастно за клетия господар. Той бил признал всичко.

— Глупак!

— Съвсем не! Ръцете му били изкълчени, към това се добавило и едно възпаление, което му причинявало безумни болки, и ето как признал всичко.

— Глупост! Ако беше продължил да отрича, щеше да спечели време. Можехме да го освободим или да отстраним най-важните свидетели. Но след като е признал, сам се е предал в ръцете на палача.

— О, Боже! Добрият господар!

— Да. Аз също не позволявам да се говори лошо за него. Той можеше да повлече със себе си в нещастието мнозина от своите съучастници — мен, вас, младия ковач и още множество други хора. Ето защо нека му пожелаем един по-бърз край.

— Наистина ли мислите, че се касае за живота му?

— Безусловно! Тоя проклет княз Ван Зоом по-рано няма да си отдъхне. Е, поне има утеха, че после баронството няма да попадне в чужди ръце. Ние нали сме тук, старите Фалкенщайн — все още способни да развием нови, силни клони.

— Де да можеше само да стане така!

— Без всякакво съмнение. Другояче изобщо не може да стане.