Читать «Отшелника» онлайн - страница 25

— Е, аз го желая! Точно от мен можеш да вземеш! Ти беше най-добрият и достоен за уважение другар. Аз те наричам свой приятел, и то с цялата си искреност. Би ли ми казал от колко се нуждаеш?

Хагенау застана разкрачен пред него и каза:

— Човече, луд ли си?

— Не. Лудост ли е да бъда твой приятел?

— Кажи-речи, поне в това отношение.

— Е, нека я пробвам тогава тази лудост.

Дълбоко вълнение се изписа по некрасивото лице на Хагенау. Той протегна ръце към него и каза:

— Едмунд, никога няма да забравя това, никога, макар и всичко да си остане може би само един опит.

— Защо опит?

— Аз се нуждая от твърде много.

— Нека първо видим. Каква сума ти е необходима, за да се отървеш от манихеите?

— Чуй и се ужаси! Нуждая се от пълни дванайсет хиляди гулдена.

— Хм-м! Наистина не е нещо незначително. След това действително ли ще се освободиш от всички грижи?

— От всички не, но от повечето и от най-големите.

— Позволи тогава.

Стана и извади портфейла си. Отвори го, избута намиращите се на масата предмети и започна да вади банкнота след банкнота.

— Така — каза накрая, когато престана. — Това са петнайсет хиляди гулдена. Разкарай гарваните от врата си и не се залавяй повече с тях.

Погледът на Хагенау странстваше от банкнотите към приятеля и обратно. Полека-лека очите му се изпълниха със сълзи. Той ги избърса и заговори:

— Да, това е приятелство, каквото вече не считах за възможно. Никога няма да го забравя, както вече казах, макар и да си остава просто опит.

— Надявам се, че ще вземеш парите!

— Не, няма да го направя. Не съм някой мошеник, който прави заеми наляво-надясно, без да е сигурен дали по-късно може да ги върне. Слушай, аз винаги съм смятал баща си за много богат. Но стигнах до извода, че и той като мен има две увлечения. Голям почитател на картини е, без да е познавач. За някои платна, за които смята, че са оригинални, е пръскал луди пари. После и той като мен обича хазарта, но не с карти, а на много по-високо ниво, на борсата. Изгубил е много, страшно много. Когато банкерът ми отказа плащанията, ми обърна внимание върху това. Посъветва ме да си направим с баща ми една точна равносметка, след което да отида пак при него. Беше казано достатъчно ясно. Зная къде съм и сега го знаеш и ти.

Едмунд фон Рандау отговори сериозно:

— Аз го знаех по-напред от теб. Скъпите картини на баща ти са кажи-речи безстойностни. Мамили са го.

— По дяволите!

— По-нататък е направил множество грешни спекулации на борсата и ужасно много е изгубил. Вашият банкер е и наш. Аз отидох при него да депозирам тези петнайсет хиляди гулдена. Бяхме продали овощия от имението и онзи ден получихме парите. При банкера се отвори дума и за баща ти. Човекът не ми съобщи някакви конкретни данни, наистина, тъй като дискретността не му позволява, но аз все пак отгатнах нещо. Научих, че няколко пъти си бил при него, направих си по-нататъшните заключения и не внесох парите, а предпочетох да ги донеса на теб. Ти си честен мъж. Никого не би ощетил. Заемам ти парите срещу четири процента лихва с годишно договаряне. Когато нещата ти се подобрят, ще ми върнеш парите.