Читать «Отшелника» онлайн - страница 24

— Това действително е лошо, скъпи приятелю.

— Лошо? Ха, лошо! Какво означава „лошо“? Нищо, хич нищо! Това е дяволско, сатанинско, пъклено! Изобщо няма дума, която достатъчно добре да може да опише моя бяс, да обрисува яростта ми.

— Трябва да се успокоиш.

— Е, в крайна сметка нищо друго не ми остава. Но нещастието си е твърде голямо. Човек може да се примири да го ръсне някоя капка, но не е необходимо водата да пада от небето като град с големината на гюлета. Да се уволня! Проклятие!

— Какво казва чичо ти за тая работа?

— Командващият в Роленбург? Та именно от него дойде намекът! И същевременно отбеляза, че щял да се радва да ме види пак чак след пет-десет години! А днес получих от баща ми едно писмо, или по-скоро едно желание, което ми навява размисъл.

— Известна ли му е историята около Мелита?

— Не знам. Аз, естествено, не съм му писал нито дума. Касае се за нещо друго, за пустия Мамон. На моя банкер му скимнало да нареди да казват, че го няма, когато го навестявам.

— Какво? Отказва ти кредит?

— Да бе, представи си!

— Направо не е за вярване!

— Така си е. Аз, естествено, се оплаках на баща ми. Като отговор получих покана незабавно да отида при него. Днес следобед ще хващам влака.

— Но сигурно не се намираш в затруднение?

Рандау направи с пръсти жеста „броене на пари“. Хагенау вдигна рамене, разкриви лице в гримаса и отговори:

— Моите увлечения ми костваха пари. Имам страшно мека душа и старо, добро, глупаво сърце. Вършил съм много добрини тайно, без някой нещо да разбере. Това ми струваше пари, много пари. По-късно се захванах с комара. Имах късмет, но после той ме изостави.

— Хм-м! Чух вече. Действително си имал загуби!

— Губех ли губех! Правех дългове и губех — отново и отново. Играех, за да спечеля и си платя дълговете, и после завинаги да се откажа от този проклет порок. Но оставах все от губещата страна. Банкерът вече нищо не отпускаше, а баща ми не пращаше и пфенинг. Писах му. Не споменах нищо определено, но дадох да се разбере, че съм в беда. Предполагах, че ще има някоя и друга сцена.

— Но после и пари!

— Хм-м! — изръмжа Хагенау замислено. — Опасявам се, че баща ми внезапно е намерил причина да бъде пестелив. Един банкер не може просто ей така да зареже клиент като мен.

— Кредиторите ти, разбира се, са благоразумни?

— По дяволите! Благоразумни! Ех, де да бяха такива! Но тези кръвопийци ме гонят, та не ми дават да си отдъхна. Вдругиден ще дойде един вексел… Е, помолих за удължаване на срока, но оня се запъна като някое старо муле. Какво да правя сега?

Зашари гневно из стаята. Наблюдавайки усмихнато движенията му, Рандау подхвърли:

— Но, човече, нима нямаш приятели?

— Приятели? Глупости! Кой човек има истински приятели! По-рано давах на целия полк, а сега никой няма и един кройцер за мен.

— Гледаш прекалено черно на нещата.

— Не, гледам реално.

— Помисли за мен.

— За теб? Човече, Едмунд, да не би да взема да скубя теб, който никога не си ми искал заем?