Читать «Отшелника» онлайн - страница 16

— Чумата го взела! Злато! — изруга, когато отвори торбичката. — Бяхте си избрали по-добрата част, ала за съжаление той отново ви бе отнет. А какво има в портфейла?

Баронът отбеляза сплашен:

— Беше сложен в една ламаринена кутия, за да не плесеняса.

— Чудесно! А-а! Банкноти! В торбичката и портфейла сигурно има общо към шест хиляди гулдена, а?

— Повече.

— Аха, вие вече сте ги преброили там в дупката. Прекрасно! Сега, драги ми бароне, ще ви покажа колко съм снизходителен и тактичен. Преди малко вие така настоявахте да се качвате пръв, а аз не се съгласявах. Сега с удоволствие ще ви го позволя. Хайде поемайте!

— Защо? Струва ми се, щяхме да делим.

— По-късно! Имаме още време! Така казахте одеве и сега съзнавам, че бяхте прав.

— Но се надявам, че не таите лоши намерения?

— О, не! Само си мисля доброто.

— Доброто си мислите?

— Да. Нали не ми се сърдите?

— Изисквам да делим сега!

— А аз изисквам да тръгвате моментално нагоре, иначе ще ви подпомогна с ножа!

— По-добре да не бях се захващал с вас!

Подслушващият Отшелник беше разбрал всяка дума.

Сега незабавно се изтегли зад вратата и я притвори.

Остави един процеп, през който можеше да поглежда. В този миг баронът се измъкна от гърлото на шахтата. Остана непосредствено до ръба, докато аптекарят излезе. После каза:

— Сега трябва да отвържем въжената стълба.

— Защо? — ухили се Хорн.

— Вече не ни е необходима.

— На мен — не, но на вас!

— Защо?

— За да можете да слезете пак долу и да си приберете останалите предмети. Защото хич не си мислете, че ще получите нещо обратно от банкнотите или златото!

— Какво? Как? Въпреки всичко ще делим!

— Ние вече делихме!

— Не!

— Да. Парите са мои, а всичко, което се намира още там долу, принадлежи на вас. Ето как подялбата е извършена.

— Човече! По този начин ли искате да ме измамите?

— Аз само се отплащам със същата монета. Вие искахте да ме лишите от моя дял и на всичкото отгоре да ме оставите да чезна от глад и жажда. Сега аз ви отнемам вашата половина, ама пък ви оставям живота. Следователно постъпвам много милостиво с вас.

— И сериозно си мислите, че ще го допусна?

— Съвсем сериозно!

— Е, само че тук се заблуждавате! Аз си искам полагаемата част и няма да си отдъхна, докато не я получа.

— Вие много скоро ще си отдъхнете, защото моят нож ще ви достави почивка, която ще бъде по-дълга, отколкото може да ви е приятно.

— Подлец! Мошеник!

— Ние свършихме един с друг, повече нямаме съвместна работа, никаква. Само още едно искам да ви кажа. Сега си тръгвам и ви забранявам да ме следвате. Ако въпреки всичко хукнете подире ми, ще пусна в употреба двата си ножа. Отбележете си това!

Обърна се да си върви, но в същия миг баронът го улови за ръката.

— Стой! — извика. — Не тръгвайте! Нито крачка повече!

Тогава аптекарят се обърна отново, вдигна ръка за удар и заплаши:

— Пусни ме, иначе…

Баронът наистина го пусна и нададе вик на ужас. Погледът му беше паднал на вратата, където сега се появи Отшелника. Но аптекарят, който бе с гръб към нея, помисли, че той самият му е вдъхнал този страх. Изсмя се подигравателно: