Читать «Отшелника» онлайн - страница 15

Аптекарят беше бръкнал светкавично в джоба му и също така бързо извади ръка. Сега държеше ножа на барона и каза ухилено:

— Взех ви ножа. Сега имам два, а вие сте обезоръжен. Така ще избегна една битка, от която щях да изляза победител, наистина, но можеше все пак да ми коства някоя рана. Сега нека си поговорим разумно. Изисквам две неща и вие ще ги изпълните, защото иначе ще ви намушкам!

— Вие сте сатана!

— А вие — негов брат. Никой не струва повече от другия. И така, най-напред изисквам да се изкачвам пръв.

Едва след известна пауза баронът отговори.

— Е, щом наистина си мислите подобни дивотии за мен, качвайте се пръв, в трите имена на Дявола!

— И другото: да делим още тук, долу.

— Ще се пазя от това!

— Виждате значи колко добре съм ви прозрял!

— За дележа винаги има време.

— Само че той трябва да стане тук, аз го желая! Разбрано?

— И ако не се съглася?

— Тогава ще ви ръгна двете остриета в тялото и ще прибера всичко. Можете да бъдете сигурен в това.

— Няма да посмеете!

— О, напротив!

— Помислете, че съм по-силен от вас!

— Може и да притежавате мъничко физическа сила повече от мен, но сте страхлив. Аз имам повече кураж и за разлика от вас имам оръжия. Глупаво е впрочем да спорим. Моето време е скъпоценно. Преди да се сипне денят, трябва да бъда далеч оттук. Така че да процедираме късо. Какво избирате: веднага да делим парите или два удара с нож?

— Нито едно от двете!

— В такъв случай сам си произнесохте присъдата. Броя до три. Ако и след това още не сте решили, вие сте изгубен човек. И тъй: едно… две… тр…!

— Стой! — извика баронът уплашено, защото видя, че аптекарят говори сериозно.

— Е, какво?

— Ще делим! Но нека вашата половина се превърне за вас във вечно проклятие!

— Я стига! Аз ще съумея да я употребя много добре. Тогава тя ще се превърне в благословия. Вадете парите!

Баронът извади една пълна торбичка от джоба на панталоните и каза:

— Да броим тогава!

— Това ли е всичко?

— Да, естествено!

— Отворете! Аха, сребърни гулдени! Отброявайте! Всеки път по пет гулдена. Нямаме място.

Всеки получи по двайсет и пет гулдена.

— И наистина ли това е цялото съкровище, което намерихте вътре? — запита аптекарят.

— Цялото.

— Не ме баламосвайте!

— Заклевам се!

— Само не ме смятайте за толкова глупав да повярвам на клетвата ви! Покажете си джобовете!

— Всички дяволи! Държите се като пладнешки разбойник!

— Какъвто сте и вие, но къде-къде по-голям!

— Няма да го допусна! — заплаши Фалкенщайн.

— А аз ви казах, че ще ви наръгам, ако не правите това, което искам.

— Не отивайте твърде далеч! Дайте си ми ножа!

— Ще си го получите, но в тялото! Сега ще ви претърся. Ако се опънете, много-много няма да се церемоня с вас.

Посегна към вътрешния джоб на барона.

— Охо! — извика онзи. — Тая няма да я бъде!

— Добре! Много ти здраве тогава, стари грешнико!

Сграбчи го с лявата ръка за тила и замахна с дясната за удар. Баронът разпери уплашено ръце и извика:

— Стойте! Разрешавам ви!

— За ваш късмет! Миг по-късно щяхте да бъдете труп!

Сега претърси, без да срещне съпротива, джобовете на барона и извади втора, по-голяма торбичка и един портфейл.