Читать «Отшелника» онлайн - страница 13

Тръгнаха около шахтовата къщичка и минаха толкова близо до Отшелника, че можеше да им докосне нозете. Когато завършиха обиколката, спряха и баронът каза:

— Няма никой. За един час можем да свършим.

— Кой ще се спусне? Вие? — попита Хорн.

— И двамата.

— Мислех, че единият трябва да държи въжената стълба!

— Като че ли имате умение и сила да ме удържите! Ще я вържем за гредата. Трябва да слезем и двамата. Само единият няма да може да отмести камъка.

— Кой камък?

— Нещата стоят така. Шахтата сега е дълбока само четирийсет стъпки. Дотам е засипана. По нареждане на Капитана ковачът Волф и синът му са се спуснали и са изкопали долу един малък страничен проход, приблизително десет стъпки дълъг. Входът е затворен с тежък камък. Теглото му е такова, че само двама мъже могат да го отстранят. Така че ще трябва и вие да слезете с мен.

Влязоха в къщичката. Чу се гласът на барона, който каза предупредително:

— Бъдете предпазлив! Гърлото на шахтата зее отворено. Ако се сгромолите долу, свършено е с вас. Затворете вратата, за да не забележи някой светлината.

„Трябва да видя какво правят — каза си наум Отшелника. — Дъските на старата барака са прогнили. Има предостатъчно дупки и пролуки, през които да мога да виждам.“ Когато пропълзя тихо напред, чу драскането на кибритена клечка и между раздалечените дъски на дървената стена се процеди светлината на запаления фенер. Същевременно чу аптекаря да казва:

— Ето го шахтовият отвор. Бр-р! Като входа за Долния свят. Де да можеше вече да бяхме излезли!

— Да не би да се страхувате?

— Откровено казано, да.

— На мен също ми е зловещо. Но въпреки това трябва да се спуснем. Дайте сега въжената стълба!

Аптекарят носеше стълбата. Даде му я.

— Ето гредата — обясни баронът, — за която ще я вържем.

Съгледвачът видя, че Фалкенщайн върза стълбата с голяма грижливост и я опъна с всичка сила, за да изпита здравината й. После започна да я плъзга бавно в шахтовия отвор.

— Сега надолу — каза след време баронът. — Аз съм пръв.

— А аз ще изчакам да слезете и тогава ще ви последвам.

— Така няма да можете нищо да виждате, тъй като фенерът ще бъде с мен. Ще трябва да се спускаме заедно!

— Всички дяволи! Ако стълбата се скъса!

— Няма да се скъса.

— Но все пак е възможно! Ужасна мисъл! Ще се набутаме долу заедно със стълбата и няма да можем да се измъкнем. Ще чезнем окаяно от глад и жажда, бавно, но сигурно.

— Не хленчете!

— Проклета история! Е, хайде спускайте се. Идвам веднага след вас. Черен гологан не се губи!

Изчезнаха в дупката — първо баронът и после аптекарят.

Вън Отшелника се промъкна тихо до вратата и влезе. В къщичката беше напълно тъмно. Той се приведе, защото трябваше пипнешком да стигне до дупката, за да не се сгромоляса в нея. Достигна я и я опипа. Сега залегна и погледна вътре. Фенерът бе оставен на дъното. Светлината му естествено не достигаше до горе. Двамата се бяха заели с отстраняването на споменатия камък. Той поддаде под обединените им усилия и сега се разкри отвор с ширината на човешко тяло. Баронът освети в него.