Читать «Отшелника» онлайн - страница 110

— Значи са крадци!

— Не, те са подслушвачи. Нали чух всяка тяхна дума. Впрочем аз ги видях още в следобеда. Намираха се близо до моята кула и следяха мъжа, който преди малко дойде с вас.

— Опишете ми тези двама души!

Винтер го направи и баронът разбра за кои става дума. И сега се убеди действително, че е само подслушван, но няма да бъде ограбен. Един човек на изкуството и един доктор по философия? Не вярваше в това. По-скоро бе склонен да ги сметне за предрешени полицаи. Завладя го неимоверен страх. Те сигурно бяха чули всичко. Непременно трябваше да ги обезвреди. В тая работа Отшелника можеше да му бъде от полза. Ето защо каза:

— Вярно ли е това, което разправихте за дъщеря ми?

— Да, естествено!

— Хм! Може би няма да се възпротивя да изпълня желанието ви в това отношение, тъй като смея да вярвам, че ще действате в моя полза. А пък и веднъж вече го направихте, преди време в шахтовата къщичка. Ще ми помогнете сега отново?

— С удоволствие! Какво трябва да направя?

— Тези двама мъже са чули неща, които никой не бива да чуе. Трябва да ги накарам завинаги да замлъкнат. Но как да подхвана работата?

— Нищо по-лесно от това — отвърна Отшелника. — Типовете са се промъкнали в дома ви, следователно са апаши и разбойници. Можете да ги застреляте. Това си е чисто и просто неизбежна самоотбрана. Но, чакайте. Аз ще се заема с тая работа, ако твърдо ми обещаете, че ще ми дадете дъщеря си за жена.

На барона и през ум не му минаваше да приеме този човек като зет. Но въпреки това можеше да му го обещае. Ето защо каза:

— Искате да застреляте двамата?

— Да. Само ми дайте една двуцевка.

— Добре! В замяна ще получите Теодолинде.

— Да! Ще ги прострелям. Но вие трябва да бъдете с мен в градината. Нещата няма да могат да останат скрити, така че ние взаимно трябва да си послужим като свидетели. Но имате ли двуцевка?

— Да. Веднага ще я донеса. Почакайте.

Върна се в стаята, в която се намираха дъщеря му и златарят, и им прошепна:

— Не разговаряйте! В съседното помещение са се вмъкнали подслушвачи!

После побърза — нямаше време за губене — до шкафа с оръжията и измъкна една заредена двуцевка и един ловджийски нож. Незабавно се отправи с тях към Отшелника.

— Ето пушката. Заредена е с куршуми — каза. — Ето и един нож, ако пушката се окаже недостатъчна.

— Добре! Елате!

Въпреки спешността на положението направиха малка обиколка, за да не бъдат чути. Когато стигнаха граничещите с горския „език“ овощни насаждения, навлязоха сред дърветата и тихо се отправиха към фронтонната страна.

— Тук ще останем — каза сега Отшелника, — за да не ни забележат. Аз съм добър стрелец, а стената е бяла. Когато двамата типове започнат да се спускат, тъмните им фигури ще се очертаят на нея толкова ясно, че няма начин да пропусна. Можете да бъдете сигурен, че всеки ще получи куршум в главата. Да внимаваме!