Читать «Отшелника» онлайн - страница 111

Зачакаха, твърдо приковали погледи към стълбата и въпросния прозорец.

— Гледайте! — прошепна баронът.

— Да — отговори тихо другият.

— Това е единият. Но, мътните го взели! Той се изкачва! Кой ли е?

— Да не би да има и трети? Ще го сваля с един изстрел!

Вдигна пушката и се прицели. Но в мига, в който натискаше спусъка, цевта му беше избита настрани и един женски глас извика:

— На помощ, хер оберлейтенант! Бързо, бързо!

— А, още една! — изрева вбесено Отшелника. — Е, отпътувайте тогава заедно за Преизподнята!

Отърси се и от другата, която в същия миг бе притисната от барона. Кураж да се залови с една жена, той имаше достатъчно.

Възникна кратко боричкане между двете слаби същества и двамата мъже. Последните не забелязаха, че мъжът, който се бе изкачвал по стълбата и бе вече достигнал прозореца, когато изстрелът отекна, бързо се плъзна надолу. Също от прозореца се измъкнаха с най-голяма бързина две фигури и се спуснаха по стълбата. И тримата се завтекоха насам.

— Това беше гласът на Елън! — изрече Холм. — А другият очевидно на сестра ми Хилда. Напред!

Бяха съгледали боричкащите се. Холм тутакси улови единия.

— А, хер Фон Фалкенщайн! — извика. — Точно вас търсим. Арестуваме ви, в името на закона!

— Още не! — извика онзи. Отскубна се и офейка сред храстите.

Хаук и третият мъж — беше оберлейтенант Фон Хагенау — бяха хванали Отшелника. Той пусна пушката, от която сега нямаше никаква полза, и измъкна ножа.

— Ето ти, куче! — извика.

Острието прониза рамото на Хагенау. Отшелника се освободи и се понесе след избягалия барон.

— Елън? — попита Холм.

— Макс — отговори тя. — Ранен ли си?

— Не.

— Ох, слава Богу!

— Коя е другата?

— Хилда.

— За Бога! Как се озовахте тук?

— Това не може да се разкаже просто с няколко думи. Днес ти и хер Хаук толкова дълго нещо си шепнахте. Споменахте за Грюнбах, за барона. Чух няколко думи, които ме угрижиха. После тръгнахте. Стана почти полунощ, а вие не се връщахте. Обхвана ни голям страх. Оберлейтенант Фон Хагенау беше дошъл при баща ти и остана до късно. Решихме да дойдем насам и го помолихме да ни придружи и закриля.

— Каква непредпазливост!

— Сега щеше да си мъртъв, ако не бяхме дошли, скъпи Макс.

— Значи херът, който ни помогна, е оберлейтенант Фон Хагенау? Къде е той сега?

— Не зная. Мисля, че се втурна след бегълците.

— Но как се озовахте тук?

— Огледахме замъка от всички страни. Никъде не се виждаше светлина освен на този прозорец. Ако имаше нещо да се случва, щеше да се случи тук. Хер оберлейтенантът ни остави за миг, за да разузнае. Тогава дойдоха двамата мъже. Искаха да ви застрелят. Оберлейтенантът се изкачваше по стълбата. Те го видяха и единият се прицели в него. Хилда посегна към пушката и отклони изстрела. Тя му спаси живота.

— Колко храбро! Вие изобщо сте си нямали представа на каква опасност се подхвърляте, като идвате насам. Но да не бъбрим сега повече. Трябва да си подсигурим Симеон и момичето. Елате, хер Хаук!

— За Бога! — извика Елън. — Опасно ли е?