Читать «Отшелника» онлайн - страница 112

— Никак. Тръгнете към главния вход отпред. После ще ви пуснем оттам.

— Не може ли да дойдем с вас?

— Не. Ние ще се качим сега по стълбата. Така веднага ще пипнем и двамата.

Побърза с Хаук към стълбата. Вмъкнаха се в стаята, дръпнаха резето и влязоха в осветеното помещение. Седящият там златар се вторачи изплашено в двамата млади хора.

— Добро утро, хер Симеон! — поздрави Холм. — Къде изгубихте фройлайн фон Фалкенщайн?

— Преди минута напусна стаята.

— Ще я намерим. Но нека по-напред си подсигурим вашата персона.

Симеон измъкна рязко револвера от джоба, но в същия миг Холм вече го бе пипнал и му изтръгна оръжието. Хаук чевръсто откъсна два кордона от завесите и пленникът бе вързан.

— Сега при двамата! — каза Холм.

Взе светлината със себе си. Напуснаха стаята, заключиха я и извадиха ключа. Прекосиха бързо библиотеката, салона и приемната. Всички помещения бяха пусти. Но в преддверието стоеше слугата Даниел.

— Къде е господарката ви? — попита Холм.

— Това не ви интересува!

Слугата зае заплашителна поза.

— Загубен човек! — ухили се Холм. — С теб много-много няма да се разправяме. Ето ти, на!

Замахна светкавично с юмрук и угости слугата с такъв крепък удар в лицето, че оня се изсипа на земята. Незабавно коленичи върху него. За броени мигове и слугата беше вързан. Заключиха го в преддверието и прибраха ключа. Междувременно замъкът се беше оживил. Останалата прислуга се бе събудила. Всички се застичаха насам.

— Някой от вас виждал ли е фройлайн? — осведоми се Холм.

— Да — отговори готвачката.

— Къде.

— Носеше един пакет в ръка и се спусна бързо с милостивия хер по стълбите към портата.

— Останете всички тук. Никой да не мърда от мястото си!

Холм и Хаук също изтичаха сега надолу по стълбите към портата. Там стояха Елън и Хилда. Те осведомиха, че баронът и дъщеря му преминали с най-голяма бързина край тях. Още докато говореха, приближи един мъж. Беше оберлейтенант Фон Хагенау. Тримата господа се представиха един на друг. После Хагенау каза:

— Елате! Имам крайно необходима нужда от вас. Знам къде са баронът и другият мъж. Гоних двамата бегълци, докато спряха, без да ме забележат. Бяха вече изплезили езици и поради това говореха високо и непредпазливо. Баронът каза, че е издаден и изгубен, че трябвало да бяга, ама не знаел накъде. Тогава другият му каза да отиде бързо да вземе дъщеря си и да я заведе в кулата. Там никой нямало да ги намери. Така че идвайте!

Поиска да тръгне, но Хилда улови ръката му и заговори, изпълнена със страх:

— Стойте, хер оберлейтенант! Трябва да останете! Та вие сте ранен!

В коридора бяха запалили лампа. На нейната светлина, която достигаше до портата, видяха, че Хагенау кърви.

— Ранен? — попита той, като се огледа. — Вярно, изобщо не съм забелязал. Но не може да е опасно, иначе щях да го чувствам. Така че идвам с вас.

— Не, не! — възпротиви се красивото момиче. — Няма да ви пусна. Ще останете! Трябва да бъдете превързан!

— Да, хер оберлейтенант, сестра ми има право — обади се Холм. — И без вас ще пипнем бегълците. По-добре вижте раната си. Ако не е опасна, толкова по-добре. В този случай ще можем да ви поверим двамата пленници. Ето ключовете!