Читать «Отшелника» онлайн - страница 109

— Хер, какви бесове ви прихващат?!

— Никакви, уважаеми хер, но аз съм предпазлив. А и защо не? Вие бихте могли съвсем тихомълком да ми опразните джобовете. Познавам ви. Вие сте мошеник най-чиста проба. Искате да сложите ръка на Хелфенщайнските имения. Години наред сте участвали в контрабандните далавери на Капитана. Дъщеря ви не само е водела книгите, но е била душата на вашите начинания. Какво ще кажете за това? Да не би да е почтеност?

— Само че не ми го подхвърляйте вие, който самият бяхте член на бандата и на когото давам покрив и убежище.

— Вашата сънотворна напитка във всеки случай нищо нямаше да ви ползва. Аз проявих предпазливостта да не вземам парите със себе си.

Двамата се уплашиха, но не позволиха това да се забележи. Владетелят на замъка каза с възможно по-равнодушен тон:

— Какво ме интересуват вашите пари?

— Много! Ще ви кажа откровено, че временно скрих парите и полицата, за да не ви въведа в изкушение. Двете неща са заровени в гората.

Тук баронът стисна юмруци и извика:

— Човече, дали да не те изхвърля веднага?

— О, няма да го направите! В противен случай ще изпратя полицата ви на прокурора и ще обясня по какъв начин съм я получил. И тогава край на богатото наследство, което искате да пипнете. Ще кажа също, че вие сте ударили музиканта Хаук, макар това да бях аз. Но не чука ли там някой на вратата?

— Наистина! — отговори баронът. — Кой ли може да е? Мислех, че всички спят.

Отвори зарезената врата и излезе в тъмната библиотека.

— Кой е? — попита.

— Аз, милостиви хер!

Позна гласа на своя слуга Даниел.

— Какво искаш? Защо ме безпокоиш? — запита невъздържано. — Мислех, че си в леглото?!

— Наистина бях, но бях разбуден от оня самотник Винтер, Отшелника.

— Той къде е?

— В предзалата. Имал нещо изключително важно да ви съобщи.

Баронът напусна без бавене помещението и завари в предзалата очакващия го Винтер. Попита го гневно:

— Какво ви скимна да молите след полунощ за аудиенция?

Запитаният не показа и следа от смущение. Фиксира барона с поглед на превъзходство и отговори:

— Правя го във ваш интерес. Знаете ли, че наскоро дъщеря ви беше при мен?

— Не.

— Тъй, тъй! Днес научих, че щяла да се омъжва за оберлейтенант Фон Хагенау.

— Това ни най-малко не ви засяга!

— Дори твърде много! Вашата дъщеря е моя годеница. Тя се нуждаеше от пари. Подарих й трийсет хиляди гулдена. В замяна на това тя ми даде писмена декларация, че е моя годеница.

— Непредпазливката! — изплъзна се на барона.

— Ако наистина не сте знаели нищо за това, сега вече го знаете. Аз имам правото да се интересувам за годеницата си. Вярно, тя ми забрани да я посещавам, но понеже чух, че се кани да се омъжва за някакъв друг, излязох малко да шпионирам. Наблюдавах замъка. Видях един осветен прозорец, при който стоеше Теодолинде. После дойдохте вие с един мъж и минахте тайно през задната врата…

— Гръм и мълния! Вие сте подслушвали, дяволите да ви вземат!

— Благодарете на Бога, че го сторих! Така забелязах, че се намирате в опасност. Зад вас вървяха именно други двама мъже. Аз стоях зад едно дърво. Чух какво си говорите с вашия придружител, чух също и какво си казаха онези двамата. Искаха да разберат какво ще приказвате тук горе. Типовете взеха една стълба, облегнаха я на стената и сега се намират непосредствено до стаята, в която разговаряте.