Читать «Отшелника» онлайн - страница 108

— Но ще изпитат подозрение, ако забележат, че е зарезено.

— Тогава ще ми бъде все едно. Да слушаме! Там има един стол и тук още един. Да седнем съвсем близо до вратата. Така ще разбираме всяка дума.

Разположиха се с цялото си удобство и се заслушаха. Другите говореха толкова високо, че не им убягваше и сричка. Златарят тъкмо попита:

— Обмислихте ли как да подхванете нещата? Ние успяхме благополучно да подменим верижката и детското бельо на малкия Роберт фон Хелфенщайн. Прокурорът си няма понятие, че дъщеря ми на два пъти му задига ключовете за Съдебната палата и шкафовете с папките. Сега се иска само да се измисли някоя фабула, с която да можете да докажете, че истинският Роберт фон Хелфенщайн е бил поверен на вас и на никой друг.

— Това предоставете на нас, хер Симеон! Вие се погрижете най-напред за себе си.

— Но аз бих могъл да ви бъда от помощ.

— Вие не. Не можете да ни послужите като свидетел. Та нали не бива да се показвате. Ще бъдете радостен, ако сегашното ви скривалище не бъде открито и съумеете да напуснете страната, когато дъщеря ви приключи със слугинството си при прокурора. Ние и сами ще се оправим. Но тук има нещо за хапване. След тоя дълъг поход сигурно сте огладнели.

— Благодаря, нямам апетит. Снабдил съм се с провизии.

— Тогава изпийте поне чаша вино. Теодолинде, вън има една бутилка, там са и чашите. Налей, моля те!

Чу се подрънкване на чаши. После баронът каза:

— Така! Наздраве!

Възникна пауза. Златарят не отговори веднага. Подслушвачите не можеха да видят, че той мнително проучваше срещу светлината чашата, която беше получил от дамата.

— Какво сте се вторачили? — попита баронът.

— Имам някакво подозрение — отвърна запитаният. — Това вино ми се струва доста особено. В него има нещо, някаква утайка.

— Какво ви скимна! Няма да взема да подобрявам най-хубавото си вино с подслаждащ прашец, я!

— Това не. Но не искате ли да си сменим чашите? Пийте вие от моята!

— Не ви разбирам!

Сега Хаук нашепна на доктора:

— Дали дъщерята не е забъркала във виното на Симеон от приспивателния прах, с който се снабди баронът в Бад Райтценхайн?

— Възможно. Но тоя златар наистина е умен тип. Нека слушаме!

Якоб Симеон тъкмо казваше:

— Ето, сравнете двете чаши! Моята е много по-мътна от вашата. Във виното има нещо, на което не му е мястото там.

— Ще ви обясня — опита Теодолинде да разсее подозренията му. — Това си е нашето обичайно домашно вино. Ние двамата сме му свикнали. За един външен човек то идва малко тръпчиво. Ето защо сложих във вашето захар.

— Захар? В такива случаи е прието захарта да се слага пред госта, за да си взема по усмотрение. Благодаря!

Тогава баронът каза с гневен тон:

— Хер Симеон, изявлението ви е крайно оскърбително за мен!

— А вашата притурка е крайно опасна за мен. Една глътка няма да ме събори веднага. Ще го опитам.

Допря чашата до устните си и го пробва.

— Аха! — рече. — Това да е захар?

— Да, естествено!

— Откога захарта е горчива? Този вкус ми е познат. Той изцяло наподобява този на прахче за сън, на сънотворно. Склонен съм да твърдя, че във виното има доста голяма доза опиум или морфин.