Читать «Блудния син» онлайн - страница 7

Тук областният съветник рязко вметна:

— При това положение виновникът или е… страхливец, или мерзавец.

По лицето на лейтенанта плъзна внезапна червенина. Той се прокашля и каза:

— Може би и тук има особени случаи.

— Не мога да си го представя. Апропо, каква беше всъщност историята около Карл Петерман, управителя на вашите имоти?

Лейтенантът видимо пребледня, което веднага направи впечатление на чичото.

— Ама ти буквално се изплаши! — каза той. — Наистина трябва да е било неприятно един такъв дългогодишен служител да видиш пред съдията. Не можеше ли баща ти да прояви милост?

— Можеше, но за съжаление не го стори.

— Не разбирам. Нима сумата беше толкова крупна?

— Пет хиляди гулдена — отговори лейтенантът. — Но за татко не чак толкова огромна, че да не може да я изкара от именията.

— В такъв случай още по-малко разбирам брат си. Възможно ли е да са замесени неща, които ние не знаем, скъпи Бруно?

Виждаше се, че този разговор става все по-мъчителен за лейтенанта. Въпреки това той продължи:

— Сещам се, че Петерман бе осъден на затвор. Мисля, на пет години.

— Да, така е — потвърди директорът.

— Е, при това положение би трябвало да се намира тук при теб?

— Действително е в този затвор, както едва днес открих. Знаех, наистина, че някой си Петерман е получил за злоупотреба „Номер 306“ за пет години, но не можех да подозирам, че се касае за вашия Петерман. Рядко го виждах.

— Не бих го допуснал!

— Може би знаеш, че документите за предаването на престъпника съдържат данните му, но те не са много. Стана така, че изобщо не знаех, че вашият Карл Петерман е мой затворник. Е, той се държеше добре при мен и поне един резултат е налице. Бях го предоставил на милосърдието на Негово величество. Карл Петерман е помилван и утре ще бъде освободен.

Лейтенантът подскочи от мястото си.

— Утре? Наистина ли? — попита.

— Да! Преди малко му го съобщих. След утринната молитва, значи около осем часа, може да си тръгне.

— Каза ли ти къде ще отиде?

— В столицата, където живее неговата дъщеря.

— Но без средства, без изгледи за постоянна работа?

— Е, аз му отпуснах трийсет гулдена, така че поне на първо време ще бъде освободен от грижи. Ако не намери някъде място, ще продължа да се грижа за него.

Племенникът протегна ръка на чичото и каза с топъл глас:

— Добре си постъпил. Той може би не е толкова виновен, както отстрани изглежда. Дълги години е водил касата, без никой да я проверява. Мислел е, че след няколко дни може да върне взетото. В никой случай не е искал да злоупотреби, а само за кратко време да си направи един заем. И в действителност по-късно възстанови всичко до халер и пфениг.

Областният съветник поклати глава.

— Ако е така, моят брат е бил непонятно жесток. Но, както и да е, давам на Петерман свидетелство за благонадеждност и ти казвам, че много рядко го правя. За жалост, от дълго време сме скарани с брат ми, но ти си при него и можеш все пак да му поговориш. Той би трябвало да се погрижи за Петерман.