Читать «Блудния син» онлайн - страница 6

— Хм-м! Колко припечели тук?

— Нищо — отвърна горчиво затворникът.

— Защото не си работил! — възрази директорът.

— Наистина исках да работя. Но не ми даваха подвързваческа работа. Инспекторът по труда я намира за облекчаване на наказанието, което такъв опърничав човек като мен не заслужаваше. Ето как ме сложи при разкройката на фурнира. За лентяйство бях наказван с лишаване от храна, след което можех да работя още по-малко отпреди.

Директорът се почувства някак си покъртен от тези забележки и продължи да се осведомява:

— Имаш ли роднини?

— Ни една жива душа.

— Приятели?

— Един стар кръстник. Но той е бащата на човека, който ми докара това нещастие.

— Значи трябва да се грижиш само за тебе си, което все пак е едно голямо облекчение. Впрочем аз ще ти простя твоите повече от откровени приказки и ще ти дам доказателство, че все пак има хора, които не ти желаят нещастието. Ще ти преведа десет гулдена за сметка на моята каса. Ще ти ги изплатим утре при освобождаването… А сега сбогом, хер Хайлман! Не падайте духом, изхвърлете огорчението! Пристъпете към ближните си с открито, приветливо лице и те няма да могат да се отнасят сурово и безцеремонно с вас. Освобождавам ви с разрешение да отидете в столицата. Тръгнете си утре сутринта оттук с Божията благословия, дръжте се храбро и ако един ден ви срещна в живота, ще бъда радостен, ако ви видя като порядъчен човек.

Подаде му ръка.

— Хер областен съветникът — заговори книговезецът с треперещ глас, — ако след влизането ми тук един човек само ми беше казал такива прочувствени слова, нямаше да бъда дванайсет пъти наказван.

Той си тръгна и влезе следващият. Директорът ги отпращаше един след друг, докато свърши и с последния. Беше приключил работата си за деня и се оттегли в частното си жилище. По същото време камбаната даде сигнал за затворниците да се отправят към спалните си места.

Областният съветник и жена му имаха гост за вечеря. Неговият племенник Бруно фон Шарфенберг се намираше при тях. По време на вечерята служителят беше необичайно мълчалив. Когато му бе обърнато внимание върху това, той каза:

— Днес ми бе даден повод за размисъл. Утре си тръгва един затворник, който досега биваше считан за нагъл лъжец, понеже все твърдеше, че бил невинен. В последния час обаче се разколебах в собствената си преценка.

— Възможно ли е изобщо някой да бъде осъден невинен? — попита неговата жена.

— Трябва да призная, че такива случаи за съжаление има. Уличаващите факти винаги допускат възможността правосъдието да се заблуди.

Племенникът носеше униформата на гвардейски лейтенант. Очевидно се интересуваше от тази тема, защото вметна с доловима жар:

— Уличаващите факти, скъпи чичо? О, не само това! Съдията може да се заблуди дори когато обвиняемият е признал деянието.

— Едва ли!

— О, и все пак!

— Никой човек няма да признае престъпление, което не е извършил!

— Защо не?

— Какви причини ще го ръководят?

— Най-напред самозаблудата. Може да се случи така, че някой да си втълпи, че е застрелял човек. И бива осъден по своето признание. По-късно случайно се установява, че смъртоносният куршум не може да е излязъл от цевта на неговата пушка Също така някой невинен може да признае деяние, за да се жертва за истинския виновник.