Читать «Блудния син» онлайн - страница 37

Дамата стоеше във високомерна поза по средата на стаята. Петерман се поклони леко и понечи да извини с няколко думи нахълтването си, но беше прекъснат.

— Аз не ви познавам. Какво искате?

— Мен действително не познавате, мадам, но познавате моята дъщеря.

Дамата се направи на учудена.

— Вашата дъщеря? Как така?

— Тя работи при вас.

— При мен? А, вие се казвате Петерман. Да, една Петерман работеше при мен.

— Дъщеря ми не е ли вече при вас? — попита Петерман.

— Не. Тя всъщност беше за много кратко при мен.

— А не бихте ли могли да ми дадете информация къде се намира сега? — осведоми се Петерман с все още учтив тон.

— Не. Аз не съм любопитна. Нямам навика да питам напускащото ме момиче къде отива. Това изобщо не ми влиза в работата!

— Но вие все пак трябва да сте й изготвили препоръка!

— Естествено! Сещам се, че й дадох препоръка, от която можеше да е доволна.

— В полицията все още се води на регистрация при вас!

— Ако не се е обадила съгласно реда, то това не е моя работа. Друг въпрос да имате? Времето ми е оскъдно!

Беше повече от ясно. Петерман се сбогува сухо и напусна необщителната дама. Прислужницата го отведе до вратата и понечи да го пусне да излезе, но Петерман се обърна още веднъж и попита:

— Отдавна ли работите тук?

— Да, майн хер — отговори тя колебливо, — пълни три години.

— И сигурно сте много натоварена?

— Така е, с цялата къщна работа.

Петерман кимна радушно.

— При това положение вашата колежка Валеска май не е била много необходима? Аз всъщност съм й роднина.

Момичето не долови задната мисъл на тези думи и отвърна непринудено:

— Напълно сте прав! Затова и трябваше да си тръгне.

— Да, да — кимна Петерман. — Къде отиде всъщност?

— Не знаете ли? — попита момичето учудено. — Е, в Роленбург естествено, при фройлан Мелита!

Петерман се постара да не издаде радостта си, благодари вежливо и се отдалечи. Прислужницата отиде в стаята на господарката си.

— Какво има? — попита тази троснато.

— Мъжът си тръгна — доложи момичето. — Попита ме откога работя тук и къде е отишла Валеска.

Фрау Гро скочи от софата, където току-що се бе настанила.

— Ти да не би да му каза?

— Защо не? — попита момичето уплашено. — Той каза, че бил роднина на Валеска. Да не би да не е вярно?

— Напротив, напротив, за жалост! Каква непредпазливост! Трябва веднага да предупредя Мелита. Бързо при Хайнц! А ти оставаш тук и не отваряш на никого!

Дамата изхвърча навън и остави стреснатото момиче.

* * *

Вилхелм Хайлман се беше обучавал при кръстника си Хайдер в столицата, но беше син на беден тъкач от Лангенщат, горе в планините. Родителите му бяха починали рано и го бяха оставили под опеката на едни роднини, които криво-ляво се грижеха за него. Един ден в планините дойде кръстникът Хайдер, за да прибере четиринайсетгодишното момче и да му даде занаят. По-нататъшната му съдба ни е известна.