Читать «Блудния син» онлайн - страница 35

Уланд кимна в знак на съгласие.

— Да, да, така е в столицата! — подметна той. — При нас плащат десет пъти повече.

Любопитството й се пробуди. Вдигна рязко хубавата си главица и попита:

— При вас? Къде е това?

Другият сякаш не забеляза нейната живост. Продължи спокойно:

— В Роленбург. Да, там хората умеят да живеят! Не експлоатират прислугата както тук. Момиче, което добре си върши работата, в неделя е свободно, получава високо възнаграждение и щедър подарък за Коледа.

— Каква е заплатата там? — попита Магда. Посетителят си придаде тайнствен вид.

— Хм! — провлече той. — Това зависи от мястото, което момичето заема — прислужница, домашна помощница, камериерка, продавачка или сервитьорка. Вие какво предпочитате?

— Сервитьорка не ми се иска пак да ставам. Но като домашна помощница с удоволствие бих работила при някоя дама.

Уланд погледна Магда с добре изиграно удивление.

— Наистина ли? Излиза, сякаш самата съдба ме е изпратила насам. Аз знам именно едно добро, много добро място при една моя сродница в Роленбург. Знаете ли, тя е художничка, при това известна. При нея живеят на пансион известен брой млади дами, които искат да усвоят изобразителното изкуство. За тези дами тя се нуждае от камериерка. Прислужница и домашна помощница вече си има. Камериерката впрочем трябва да се грижи за по-фината и лека работа. Заплатата е доста висока, а че тези дами на изкуството дават добър бакшиш, не е трудно да си представите!

Неопитното момиче стана от мястото си, очите му блестяха от радост. Посетителят почувства, че е постигнал целта си. Уж между другото подхвърли:

— Впрочем заплатата възлиза на петнайсет гулдена месечно без бакшишите и подаръците.

— Петнайсет… Боже мой! — извика Магда. — Ох, да можех да получа това място!

Непознатият сложи доверително ръка на рамото й.

— Е, ще ви кажа, че моята сродница ме помоли да се огледам за подходящо момиче. Бих могъл веднага да ви заведа.

— В такъв случай ви моля, не вземайте друга!

Магда му протегна умолително малката си ръка. Той я улови и каза с тон на бащино доброжелателство:

— Е, вие сте млада, наистина, но всеотдайна и добре възпитана. Ще рискувам да ви представя на моята родственица. Документите ви в ред ли са, така че да можете незабавно да тръгнете?

— Веднага ще говоря със съдържателя.

— Хубаво! Но трябва да ми изпълните една молба. Премълчете пред сегашния си работодател къде отивате! Причината ще ви съобщя по-късно. Аз ще пътувам следобед с влака в пет часа. Елате на гарата с вещите си!

— Ох, аз нямам много, защото съм бедна — каза свенливо Магда.

— В Роленбург много скоро ще можете да си набавите хубаво бельо и красиви дрехи — прибави непознатият. — Моята роднина се казва Мелита. Не е омъжена. Моето име е Уланд. Аз много се радвам, че мога да помогна на сродницата си и на вас. Там ще бъдете много добре! Ето ви пет гулдена като предплата. Уредено?

Той протегна ръка и Магда я стисна сърдечно. Клиентът й даде още един гулден и каза:

— Това е за виното.

— Много е, хер Уланд! — отбеляза Магда бързо.