Читать «Блудния син» онлайн - страница 39

— За Роленбург, където днес трябва да постъпя на нова работа — отговори Магда. — Ще ставам камериерка при една дама, която държи пансион за млади художнички.

— Как се казва? — попита Хайлман предпазливо.

— Фройлан Мелита.

— Не ми е познато това име. Наистина, аз самият съм от съвсем скоро на работа при един книговезец в Роленбург Но както и да е! В коя класа ще пътувате?

— Не знам — отговори Магда. — Ще пътувам дотам с един господин, който е роднина на новата ми господарка и ме избра за работата.

Хайлман вдигна поглед.

— Точно сега един господин влезе. Изглежда, търси някого.

— Това е той — отговори Магда, като се огледа. — Маха ми. Трябва да отида при него.

Тя посегна към чантата. Вилхелм й подаде ръка и каза:

— При тези обстоятелства действително не бива да ви задържам. Надявам се, в Роленбург пак ще се видим. Или не желаете?

Тя позабави отговора, после тихо прозвуча:

— Много ще се радвам. Адио, хер Хайлман!

— Адио, Магда!

Погледът му я проследи, докато тя изчезна в чакалнята на трета класа. Уланд стоеше там и я посрещна със зъл поглед.

— Какво правехте там?

Тя го погледна учудено.

— Защо питате?

— Защото трябваше да чакате в тази зала!

— Не помислих за това — извини се Магда. — А и не можех да знам, че ще пътувате в трета класа. Като роднина на фройлан Мелита иначе сигурно пътувате във втора?

„Я гледай, тая малка оса можела и да жили“ — помисли си Уланд. Но не допусна гнева му да се забележи, в противен случай на мухата можеше да й хрумне в последния миг да отлети.

— Щях да пътувам във втора класа, но всичко е заето. Кой беше господинът, с когото говорехте?

— Той е от родния ми край и работи като книговезец в Роленбург.

Лицето на Уланд внезапно бе обезобразено от злобна усмивка, когато продължи:

— Е, в такъв случай сигурно пак ще го срещнете. А сега да извадя билети.

Едва ги беше купил и прозвуча първото оповестяване на влака. Те излязоха на перона, за да се отправят към купето. Вън стоеше младият книговезец. Той ги проследи, докато се качиха. После се запъти към купето като под давлението на внезапна мисъл и свали шапка.

— Извинете, майн хер! — каза. — Името ми е Вилхелм Хайлман.

— Хубаво! — отговори Уланд, без да назове своето, както изискваше учтивостта.

— Вие ще пътувате с тази дама до Роленбург, нали?

— Действително.

— В трета класа е студено — каза Хайлман с угрижена нотка в гласа. — Позволявате ли да й дам палтото си на разположение? То, наистина, е само едно обикновено пардесю, но държи топло.

— Не е необходимо. Достатъчно топло е. Впрочем това изобщо не ви засяга!

Тогава младият мъж пристъпи една крачка по-близо до купето, погледна учудено другия в лицето и заговори:

— Хер, какво ви хрумна! Вашите обноски са направо грубиянски! Аз ви се представям, а вие премълчавате своето име. Давате вид, сякаш можете да заповядвате на тази дама, а пък тя може да пътува до Роленбург както и с когото си иска. Аз я познавам, не искам да мръзне и ако вие не можете да търпите палтото ми във вашето купе, фройлайн Вебер ще седне при мен. Аз също пътувам в трета класа, наистина, но така ще може да получи пардесюто!