Читать «Блудния син» онлайн - страница 23

Погледна въпросително към Арнд. Този се поколеба за миг, но бързо се овладя и каза:

— Да, аз купих мината от барон фон Вилдщайн край Хоентал, за да се погрижа за миньорите от моя роден край. По-късно… по-късно обаче отново се върнах в тайната полиция. Понастоящем съм по следите на една голяма афера.

Комисарят погледна невярващо Арнд. Много му се искаше да го поразпита за частния живот, но чувството му за деликатност му подсказа, че е по-добре да не притиска тайния полицай да разказва неща, които, изглежда, са му неприятни. Арнд му беше личен познат, ала това познанство не беше толкова тясно, че комисарят Андерс да може да си позволи прекалено лични въпроси. Арнд беше мъж в четирийсетте, с енергични черти на лицето и подкупващ характер. Изглеждаше по-млад, отколкото бе в действителност. Но не само в полицейските кръгове минаваше за самотник и особняк. Ето защо Андерс се отказа от по-нататъшни въпроси в тази насока, предложи място на Арнд до бюрото си и продължи разговора:

— Голяма афера? Тук, при нас? Много хубаво, хер Арнд, но откакто се запознахме преди няколко години, когато бяхте по петите на Горския призрак, в службата ми не се е случило нищо романтично. Големи престъпления така и не се вършат на моя територия. Няколко кражби, сбивания, едно влизане с взлом… май няма какво повече да добавя.

Арнд се усмихна.

— Може би си представяте живота на един таен полицай твърде драматично — отвърна той. — Така, разбира се, невинаги стоят нещата, макар сега да се занимавам с един доста заплетен случай. Касае се за търговия с… хора или, по-точно казано, с момичета!

Комисарят тихо подсвирна.

— Търговия с момичета тук, в столицата? По дяволите! Това би било…

Арнд кимна енергично.

— Действително имам подозрение, че търговци на момичета се отдават в столицата на своя мръсен занаят. От известно време насам все по-често се съобщава за изчезването на млади момичета, които са работели като камериерки или икономки. Най-често се касае за млади, неопитни момичета от провинцията, на които сериозен, възрастен господин подхвърля като примамка чудесното обещание, че ще работят като икономки в дамски пансион. Този пансион се намира в Роленбург и се ръководи от някоя си „фройлайн Мелита“ — една тъмна особа, която твърди, че нейните възпитанички били млади артистки. Че са млади, млади са, но изкуството — лицето на детектива прие ироничен израз — май е доста отдалечено от тях. При тази Мелита от време на време се отбиват млади офицери, които искат да прекарат една приятна вечер на чаша вино в малка компания. Всичко това като че ли не е противозаконно, само дето сред дамите има такива, които не са отишли съвсем доброволно при Мелита…

— … и нещата вече изглеждат различно — довърши комисарят раздразнено. — Напълно разбирам какво целите! Не може ли това прекрасно гнезденце просто да се ликвидира?

Арнд вдигна рамене.

— Доказателства, драги ми комисарю, нуждаем се от доказателства — отвърна. — Докато не сме в състояние да представим нещо уличаващо срещу Мелита, нейната къща си остава един порядъчен девически пансион, а тя — почтена жена. Така стоят нещата! Но ако наистина намерим при нея някое от момичетата, примамени в Роленбург, край на играта й. Във вилата й не можем да проникнем — това би означавало нарушение неприкосновеността на дома. Ето защо сметнах, че ще е най-добре да се захванем с примамките в столицата — „достопочтените“ господа с мръсни занаяти. И аз не познавам друг, който да е наблюдавал по-добре от вас съмнителните субекти на столичния град.