Читать «Блудния син» онлайн - страница 24

— Благодаря за честта — ухили се комисарят. — Наистина си знаем хората, това е вярно. Истинските мошеници, както знаете, си остават най-често неприкосновени и се скитат свободно наоколо.

Арнд кимна и прибави:

— Подозираме един мъж, който по всяка вероятност живее в столицата и е разговарял с няколко от изчезналите момичета. Представя се за заможен мъж под името Уланд. Познавате ли го?

Комисарят поклати глава.

— Не, името нищо не ми говори. А пък и имената сега могат да се променят. Знаете ли нещо повече за неговия начин на живот, привички, обкръжение?

— Ни най-малкото — призна Арнд, — освен че е бил виждан в различни винарни на столицата, напоследък при Винкелман.

— При Винкелман? — Комисарят повдигна вежди. — Та там се отбива целият ни хайлайф! Там често ще срещнете прокурори, съдебни съветници, хер областен началник на полицията. Негово превъзходителство министъра на вътрешните работи. Не ми се вярва един търговец на момичета да избере за ловно поле подобен локал.

— Защо не? — попита Арнд живо. — Точно там няма да бие на очи. Но как да се доберем до следите на тоя Уланд?

Комисарят направи безпомощна физиономия.

— Драги хер Арнд — рече той след продължителна пауза, — тук наистина не мога да ви помогна. Признавам го неохотно, но ежедневните дреболии ни ангажират в такава степен, каквато един външен човек едва ли би могъл правилно да прецени. Днес например се кося с един объркан случай. Един млад човек е освободен от затвора след две години присъда за кражба и идва насам. Намира се под полицейски надзор, но ми прави толкова добро впечатление, че решавам да се отнасям възможно най-меко с него. И какво става? Не минава и ден и срещу него е направено донесение, че е откраднал часовник от къщата на стария си кръстник. Нареждам да го арестуват, а той се кълне в мило и драго — бил невинен. Неговият кръстник му бил продал часовника, уверява тържествено. За жалост кръстникът междувременно е починал и вече не може да свидетелства. Ей такива ми ти работи! Бих се заклел, че младият човек е порядъчен момък, но уликите говорят против него.

Арнд беше следил комисаря с нарастващ интерес. Накрая каза:

— Извинете, хер комисар, не е ли това младият мъж, който преди три четвърти час беше доведен в управлението от двама жандарми?

Комисарят го погледна слисано.

— Откъде знаете? Мътните го взели, та вие имате очи навсякъде! Сега да не кажете още, че вече сте предприели разследвания пред портата ни?

Арнд се усмихна.

— Разследвания не, но имам добри очи. Преди около половин час един друг мъж напусна сградата — широкоплещест, чернокос и с израз на лицето, който може да мине за олицетворение на самото злорадство. Кой беше той?