Читать «Блудния син» онлайн - страница 20

* * *

Вилхелм Хайлман седеше в страноприемницата. Беше си поръчал за няколко кройцера картофи и една херинга и тъкмо консумираше скромната си вечеря, когато влязоха двама жандарми. Те се огледаха в салона, който беше пълен с калфи и чираци, забелязаха Хайлман и се запътиха към него.

— Днес не се ли видяхме вече? — запита единият.

— Може би — отговори той учтиво, но равнодушно. — Сигурно сте ме разпознали.

Мислеше, че се касае за обичайна проверка, дали действително се намира в странноприемницата. Нали стоеше под техен надзор.

— Вие сте книговезецът Хайлман и възнамерявате днес да спите тук?

— Да.

— Къде са вещите, багажът ви?

— Нямам багаж. Всичко, което ми принадлежи, нося в джобовете си.

— Да видим тогава какво притежавате!

Такова нещо той не беше очаквал.

— Но, майне херен — попита учудено, — нима правата ви стигат толкова далеч? Да не би да си мислите, че като съм освободен днес, веднага ще започна да крада?

Другият жандарм изгледа строго Хайлман.

— Ще видим какво си мислим и какво не. Изпразнете си джобовете!

Той съзна, че трябва да се подчини. Около масата се образува кръг зяпачи. Това така го озлоби, че от яд му идеше да заплаче. Въпреки това каза със спокоен тон:

— Ще направя каквото заповядате, но по-късно ще се осведомя дали не сте отишли твърде далеч. Ето!

Извади от джобовете малкото предмети, които носеше, и ги сложи на масата. Сред тях беше и часовникът на кръстника. Жандармите си размениха един поглед и после единият каза:

— Достатъчно! Приберете си нещата!

Хайлман го стори и попита малко подигравателно:

— Е, мога ли да продължа сега с храненето?

— Не, сега ще тръгнете с нас, хер Хайлман! Вие сте арестуван.

Младият книговезец пребледня като мъртвец.

— Вие ме арестувате? Боже мой! Не мога да проумея защо! Не знам да съм извършил някое наказуемо деяние. Да не би това да е свързано с обстоятелството, че се намирам под полицейски надзор?

— Не. Срещу вас има донесение.

— За какво?

— Ще научите по-късно.

— Е, добре, това ме успокоява. Аз не съм извършил нищо нередно и спокойно мога да тръгна с вас. Да вървим, майне херен! Убеден съм, че има някакво недоразумение.

Те го взеха помежду си и го поведоха. Когато излязоха на улицата, насреща им се зададе един вече не млад мъж, който учудено спря и ги огледа внимателно. В полицейското управление Хайлман бе отведен в същата стая, в която сутринта бе разговарял с комисаря Андерс. Последният беше още тук, макар работното му време да беше свършило. Хайлман поздрави вежливо. Комисарят не му обърна внимание, а запита късо жандармите:

— Намерихте ли го?

— Да!

Даде им знак и те напуснаха стаята. Сега се обърна към книговезеца. Огледа го с мрачен поглед, поклати глава и каза:

— Странни хора има по тази земя! Можеш да изгубиш всяка вяра в човечеството! Колко време мина, откак ми обещахте, че ще бъда доволен от вас?

— Беше сутринта, хер комисар.

— Сутринта, да! А сега? Сигурно мислите, че съм доволен от вас?

Хайлман стана пурпурночервен.

— Защо трябва да сте недоволен от мен, хер комисар? — попита безпомощно.