Читать «Блудния син» онлайн - страница 195

Вали отвърна с твърд глас:

— Въпреки всичко трябва да стане така, както казах. Има закони, срещу които човек не може безнаказано да прегреши, макар и да не са вписани в никой законник. Ти ще намериш някоя жена съобразно общественото си положение, която ще уважаваш, независимо че няма да я обичаш така горещо като мен. Твоите родители ще се радват и сигурно ще ми дадат благословията си.

— Ти вече я имаш тази благословия!

Двамата подскочиха стреснато. Един нежен женски глас бе произнесъл тези думи. Когато се обърнаха, видяха в предната стая да стои баронеса фон Рандау.

— Не ми се сърдете! — каза тя. — Потърсих те в стаята ти, без да подозирам, че това доблестно момиче живее тук. Не ме чухте да влизам, тъй като говорехте твърде високо, и ето как станах свидетел на целия разговор. Трябва да ми простите. Елате, дете мое! Вие, изглежда, си нямате майка и аз искам да ви стана такава. Вие вече живеете в моето сърце, ще бъдете добре дошла и в нашия дом.

— Майко! — изликува Едмунд.

— Да, сине мой, това е истинската дума! — каза баронесата и притегли двамата към себе си. — Дайте му ръката си, дъще моя! Вие ще му принадлежите, защото доброволно поискахте да се откажете от него.

В този миг предната врата се отвори и един глас попита:

— Валеска, тук ли си?

Беше Карл Петерман. Той влезе със свещник в ръка и съгледа дъщеря си в обятията на любимия.

— Какво е това? — попита изплашен и учуден. — Ти не си сама? Дете, какво трябваше да видя!

Беше смръщил чело. Можеше да даде на това „тет-а-тет“ само едно неприятно тълкувание. Но дъщеря му пристъпи към него, улови ръката му и каза умолително:

— Не бива да се сърдиш, мили татко! Едмунд има почтени намерения, можеш да бъдеш уверен.

Петерман поклати недоволно глава.

— Едмунд? А, вие вече сте минали на малки имена! А аз да си нямам и представа! Хер лейтенант, моята дъщеря ми е толкова мила и свидна, колкото само една дъщеря може да бъде на баща си. Но тя е дете на един несъстоятелен човек, а вие сте син на аристократичен, знатен дом. Сериозни желания тук едва ли могат да се допуснат, а за едно мимолетно увлечение аз не мога моята…

— Моля, моля! — прекъсна го на думата Едмунд. — Аз няма да се защитавам, но тук е моят адвокат, когото може би ще дарите с повече вяра от мен.

Посегна към ръката на майка си, която стоеше встрани в тъмното, и я издърпа в кръга на светлината.

— Коя е тази дама? — попита Петерман.

— Моята майка, която току-що прояви любезността да сложи ръката на вашата дъщеря в моята.

— Фрау Фон Рандау? — попита учуденият мъж. — Как да си обясня…

— Обяснението е много лесно и много просто, хер Петерман. Моят син обича вашата дъщеря, а тя отвръща на неговата любов. Аз нямам причина да се противопоставя на сърдечното желание на моето дете и ето как се съгласих. Синът ми сега ще си позволи да ви помоли за разрешение за годежа си с Валеска.