Читать «Блудния син» онлайн - страница 196

Петерман сметна, че не бива да вярва на ушите си.

— Но това все пак е невъзможно! — извика той. — Известно ли ви е положението ми, нещата около мен, милостива госпожо?

— Малко! — усмихна сетя. — Но все пак достатъчно, за да разсея всичките ви опасения. Аз изненадах тези млади хора точно когато се вслушваха в гласа на сърцето. Валеска искаше доброволно да се откаже от щастието в живота. Искаше да принесе една жертва, чиято големина е най-доброто свидетелство за нейните чисти помисли. Тя има храбростта и самообладанието на напомни на моя син неговите задължения. С това се показа достойна да бъде моя дъщеря. Моят мъж ще прояви същите разбирания като мен.

Петерман остави свещника на масата, протегна й двете си ръце и каза с изпълнени със сълзи очи:

— От сърце ви благодаря, милостива фрау! Нямате представа какъв безценен дар ми правите. Аз години наред се борех с тъмни духове…

Беше прекъснат. Вратата на предната стая се отвори и прозвуча глас:

— Едмунд, момче, къде си се дянал?

— Тук, татко — отговори той с одрезгавял глас.

— Там вътре? Хубаво! Току-що бях уведомен, че трябва да отидем в салона, и… а, по дяволите! — Беше приближил и познал Валеска. — Та това е… — започна със запъване — красивата непозната от купето! Фройлайн Петерман, както я нарече. Аз казах сутринта, наистина, че гледката ще те наведе на други мисли… но, хм-м… толкова бързо?

— И тези мисли са вече налице! — засмя се сега Едмунд, като видя удивеното лице на своя баща. — Надявам се, че няма да ми се разсърдиш!

— Това още не може да се каже — изръмжа баронът. Петерман бързо пристъпи между Рандау и неговия син.

— Хер Фон Рандау, аз също бях изненадан както вие сега. Искам да подчертая, че това изключително събитие се е случило напълно без мое знание и съгласие. Вече имах честта да го обясня на милостивата фрау.

— А аз, напротив — намеси се баронесата, — обяснявам, че това изключително събитие намира моето пълно одобрение. Аз дадох съгласието си.

Тя му кимна.

— Съгласието си? — попита баронът слисано. — Че за какво?

— За годежа!

— Правилно ли чух? Така внезапно? — извика старият Рандау — Но най-непонятен си ми ти, Едмунд! Днес не искаше да се откажеш от твоята „голяма любов“, а сега…

— Аз все още не съм се отказал! — засмя се в лицето му неговият син.

Баронът отстъпи учудено назад.

— Онази дама, за която говореше, и фройлайн Петерман са едно и също лице? Да не би вече да го знаеше, когато споменах за нея?

— Да! — призна синът.

Бащата не знаеше да се ядоса ли, или да се разсмее. Видя погледа на жена си, отправен умоляващо към него. Обзе го топло чувство, разнежи се. Сърцето спечели превес. Той се обърна към съпругата си и попита:

— Толкова ли бързо се реши за момичето?

Баронесата кимна.

— Тя напомни на Едмунд неговия дълг като аристократ и каза, че до страната на друга жена щял да намери ако не безкрайно щастие, то поне спокоен живот. Родителите му после щели да благославят онази, на чийто отказ се дължи този покой.

— Ах! Така ли е казала? Наистина ли? — попита баронът покъртен. — И тогава ти си приключила с твоята проверка! Скъпи Едмунд, днес ти ни принесе една голяма жертва, като се отказа от своята кариера. Ние ти дължим благодарност и ето как едва ли ще намериш решението ми за коравосърдечно и несправедливо. Приемете моето съгласие и благословията ми, деца! Онова, което е одобрила майката, бащата не може да укори или да развали. Нека сегашният час донесе на всички ни благоденствие и благословия!