Читать «Блудния син» онлайн - страница 193

— Що се отнася до това, мога да ти услужа. Слезли са в Лангенщат.

Баронът го погледна много учудено.

— Откъде би могъл да знаеш?

— Известно ти е, че двамата Шарфенберг бяха погребани тихомълком. Днес в замъка Валдау ще се състои заупокойна церемония. Е, твоите непознати са добри познати на Шарфенберг и също са поканени. Впрочем ние се познаваме.

— Да не би тогава техните поклони да са се отнасяли за теб и въобще не за мен? — възкликна старият барон.

— Напълно е възможно. Аз също се поклоних, само че зад теб. Трябва да сме били доста ефектна двойка за купето.

Бащата прие нещата с хумор.

— Аха, значи аз съм измаменият! Затова тя се усмихваше толкова особено! А аз си мислех, че се усмихва от благоразположение заради моята вежливост! Но ти забравяш всъщност най-главното, техните имена.

Едмунд пропусна един миг, после отговори спокойно:

— По-младият от господата беше тайният полицай Арнд, а другият — един негов познат. Казва се Петерман.

Баронът намръщи чело.

— Само Петерман? — попита. — Не е дворянин? Е, нищо. Той беше фин и начетен мъж, правеше добро впечатление и аз сметнах, че е от аристокрацията. Едва ли съм виждал някога толкова високо и широко чело, каквото притежава този Петерман. И дамата е негова дъщеря?

— Действително — засмя се младият Рандау. — Познавам я отдавна и ти следователно виждаш, че нейната външност не може да ме излекува. Впрочем ти и не би пожелал да бъда лекуван от нея!

Баронът сви рамене. А от лейтенанта се бе отдръпнала цялата угнетеност. Той отведнъж стана отново весел и дори закачлив и родителите му се почувстваха щастливи, че своеобразният пристъп на меланхолия така внезапно бе отминал. Инстинктът на любящата майка поглежда, наистина, по-дълбоко от прозорливия ум на един мъж. При първата възможност, когато остана насаме със сина си, тя улови ръката му и попита:

— Мога ли да ти задам един въпрос, скъпи Едмунд? Как стана така, че преди малко толкова ненадейно забрави своята печал?

Синът отбягна въпроса и само отбеляза:

— Да оставим това сега! Нещата ще се развият така, както Бог пожелае.

Тя прилепи една целувка към челото му.

— Той ще ги насочи към най-доброто.

По свечеряване барон Фон Рандау отпътува с жена си и сина си за замъка Валдау. Траурната церемония щеше да се състои след спускане на мрака. Когато слязоха в двора, управителят бързо приближи.

— Простете, майне хершафтен! Хауптман Фон Шарфенберг моли да бъде извинен. Той още се съвещава с адвоката си и ви умолява да се разположите в обичайните стаи!

Рандау тук винаги бяха гостоприемно посрещани и всеки член от фамилията си имаше при евентуално оставане определена за него стая. Семейството се отправи към своите помещения. Лейтенантът се раздели с родителите си и пристъпи към стаята с кабинета, която обикновено му бе предоставяна. Ключът беше вече пъхнат и той влезе. Стори му се, че го лъхна фино, приятно ухание. Огледа се.

— Направо като оранжерия за цветя, м-м-м! Но къде е източникът? Може би в помещението за преобличане?

Вдъхна благоуханието. Усещаше се аромат на виолетки и резеда. Рязко отвори вратата към кабинета и влезе… Вали Петерман стоеше пред него и протегна отбранително ръце.