Читать «Блудния син» онлайн - страница 190

Беше преди обяд. Пролетното слънце се усмихваше през прозорците, а баща, майка и син седяха заедно в добро настроение, увлечени в оживен разговор. Всеки разказваше новините, които беше събрал за другите.

— Значи столицата преживя изключителни събития! — отбеляза барон Фон Рандау.

— Да, както може би никога, скъпи татко — потвърди Едмунд. — Трагичното самоубийство на Бруно фон Шарфенберг и смъртта на неговия баща предизвикаха голяма сензация. Относно подробните обстоятелства аз съм по-добре осведомен от другите, тъй като наскоро имах честта да се запозная с един господин, който, от известно време играе важна роля в столицата.

— Кого имаш предвид? — попита бащата учудено.

— Тайния полицай Франц Арнд.

— Едно име, което сега често се среща във вестниците — забеляза с уважение бащата. — А сега да поговорим за по-важни неща! Знаеш, че на брат ти Матиас предстои зрелостен изпит. Ние винаги сме мислили, че ще се заеме с управлението на нашите имоти. Но сега той има други планове за бъдещето. И той иска да постъпи в армията.

С тези думи тайната беше изречена. Баща и майка отправиха изпитателно погледи към сина, за да прочетат от лицето му въздействието от бащиното съобщение. Едмунд се надигна бавно от мястото си, прекоси няколко пъти стаята, после пристъпи към прозореца и дълго гледа навън. Когато най-сетне се обърна отново, каза:

— Реших и така ще стане!

По лицето му бе залегнал израз на твърда, непоклатима решителност.

— Реши? Толкова бързо? — попита майката.

— Да, вие ме познавате! При нас не е както в някои къщи. Всички се обичаме, помежду ни никога не се е появявал облак. Не е необходимо да държим дълги речи, а каквото единият пожелае и иска да каже, другият предугажда и знае без множество обстоятелствени думи. Матиас никога няма да стане земеделец, това е сигурно. Вие знаете, наистина, че аз мечтаех за военна служба, за повишение и кариера… радвам се на уважението и задоволството на моите началници, но… но…

Той се поколеба, затова баща му попита:

— Какво „но“?

— Помисли за Жерава, Хагенау! Куха глава, пари, аристократична гордост и повече от съмнително поведение! Помисли за младия Шарфенберг! Такава трагична съдба! И такива познавам мнозина. От друга страна, ви е известна също моята стара любов към земеделието. Матиас може да отиде в армията, щом толкова много иска. Моят сегашен отпуск ще бъде преминаване към уволнение, каквото скоро ще поискам.

— Скъпи, скъпи Едмунд! — Майката протегна ръце към него. — Ти ни принасяш една голяма жертва и същевременно смъкваш голяма грижа от сърцето ни, повярвай ми!

Баронът също му стисна разчувствано ръката.

— Помисли, че аз вече не съм в младите години! Нуждая се от смяна. Ти си свикнал, наистина, с компанията на твоите другари, тя ще ти липсва, но кой ти забранява да живееш тук във весела среда?

Едмунд поклати глава и отговори отмерено:

— Татко, аз се наслаждавах на тази компания по-малко, отколкото може би си мислиш. Службата и моите книги за мен стояха по-високо от такива развлечения.